ВМОК организира и ръководи Горноджумайското въстание

Горноджумайското въстание е организиран от Върховния македоно-одрински комитет въоръжен бунт на българите от Североизточна Македония против османското владичество.

За целта са изпратени няколко десетки чети във вътрешността на Македония: Вангел Иванов в Мегленско, Тома Пожарлиев във Воденско, Иванчо Карасулийски в Гевгелийско, Атанас Орджанов в Ениджевардарско, Атанас Чопката в Кукушко, Анастас Янков в Костурско.

Въстанието е проведено без съгласието на княз Фердинанд I, българското правителство и ВМОРО, както и без осигурена подкрепа на международната дипломатическа сцена, което го обрича на неуспех.

Провалът му задълбочава кризата и разцеплението в македонското освободително движение от една страна, а от друга - провокира дейците на ВМОРО да преминат към подготовка на всеобщо въстание през 1903 г.

Предпоставки за вдигането на въстание

В края на XIX и началото на XX век българският национален въпрос се изразява в стремеж към обединяването на всички земи, населени с българи в една държава. Това неминуемо води до разрастване на революционните борби и изостряне на обстановката в подвластните на Османската империя балкански територии. Въстанието цели да се привлече вниманието на европейската общественост към македонския въпрос.

Огранизира се и с цел прилагане на реформите, предвидени в чл. 23 от Берлинския договор за християнското население в европейските територии на Османската империя.

След Деветия македоно-одрински конгрес Върховният комитет, фактически ръководен от подпредседателя му генерал Иван Цончев, започва подготовка за въоръжено въстание в Македония.

Подготовката навлиза във финална фаза след Десетия конгрес от август 1902 г.

Дейците на ВМОК прибързват с организирането на бунта, тъй като желаят да се възползват от присъствието на руска делегация в България по случай 25-годишнината от сраженията при Шипка.

Русия обаче не желае усложнения на Балканите, тъй като е ангажирана с възникналия остър конфликт с Япония. Иван Цончев преговаря и с английския дипломат Елиът, който обаче обяснява, че едно такова въстание ще отвърже ръцете за действие на Османската империя.

Подготовка на въстанието

В началото на юни 1902 г. четата на Анастас Янков заминава за Костурско и Леринско. Същия месец в Македония навлизат и четите на Тодор Саев, Антон Шипков и други, които да подготвят населението за въстанически действия. Други чети заминават за Воденско и Ениджевардарско, част от които са неутрализирани от ВМОРО. Четата на Васе Пехливана влиза в Малешевско, но е разбита от тази на Христо Чернопеев, което осуетява вдигането на въстанието в тази област. Ген. Иван Цончев и Стефан Николов се установяват в Дупница, откъдето ръководят навлизането на четите в Македония.

Към средата на септември 1902 г. много чети се съсредоточават в Пиринска Македония, като пропагандират пред местното население, че въстанието ще бъде подкрепено от армията на Княжество България.

Избухване на въстанието

Планът за въстанието е обсъден и приет на събрание в село Градево на 18 септември 1902 г. То се конституира като Военен революционен съвет с председател подполковник Стефан Николов, секретар мичман Тодор Саев и членове поручик Юрдан Стоянов, Дончо Златков, Никола Лефтеров и Ризо Атанасов. Началото на въстанието е насрочено за 25 септември 1902 г

За първостепенни обекти на бойните действия са определени градовете Горна Джумая, Петрич и Мелник, които следва да се превземат и опожарят.

Истинското ръководство всъщност се поема от Щаба на революционното движение със седалище село Бистрица. В щаба влизат подполковник Стефан Николов и поручик Петър Дървингов.

Планът на въстанието не се осъществява, защото то избухва преждевременно на 23 септември с убийството на трима спахии в Железница. Пристигналата войска започва сражение със селската милиция и опожарява селото.                                                                                         Сражения избухват още при Сърбиново и Градево между аскер и въстаници, начело с войводата Павел Давков.

Боевете са възстановени с нова сила през втората половина на октомври. До 3 ноември се провеждат шест стажния - при Бистрица, на върховете Чатал, Факир тепе и местността Ибраимец. Те се водят от генерал Иван Цончев, който е тежко ранен. Три сражения стават в Мелнишко, две в Петрично и по едно в Малешевско, Струмишко и Разложко. Така броят на сблъсъците от 23 септември до 1 ноември е 19.  

Масовите въстанически действия се ограничават само в някои селища на Горноджумайския край – Железница, Сърбиново, Градево, Бистрица и други. В останалите райони се водят само отделни сражения между въстаниците и турската армия.

Според „Мемоара на Вътрешната организация“ във въстанието участват 2580 българи и 13 960 османски войни, загиват 95 въстаници.

Най-продължителни, 10-12 часа, са сраженията при Кресна, Езерец и Железница, а най-кървави - при Кресна и Сърбиново - Градево, където загиват 43 въстаници и 108 турци.

Потушаване на въстанието

При потушаването на бунта на опожаряване и разграбване са подложени 15 села в Горноджумайско и Разложко, като най-засегнати са селата Железница, Сърбиново, Градево, Елешница, Долно Драглища. Войската извършва масови насилия, убийства и репресии. Убити са 37 мъже и 8 жени, изтезавани са 304 мъже и 134 жени, изнасилени са 111 моми и жени, ограбени са 807 къщи, а 67 са опожарени.

Повече от 2000 българи са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в Княжество България.

Последици от въстанието  

След въстанието на много места революционните комитети са ликвидирани, а оръжието им е прибрано от турските власти. Прибързаното му провеждане нанася силен удар върху действията на ВМОРО. Унищожени са бази и канали, през които преминават хора и оръжие за вътрешността на Македония.

Вътрешната организация се стреми да намали размаха на въстанието и дори се стига до въоръжени стълкновения между четите на двете организации. Тези фактори водят до ускоряване на подготвяното от ВМОРО въстание, което избухва на 2 август 1903 г.

Политическите последици от Горноджумайското въстание са значими. При появата на първите бежанци в много градове на страната - София, Пловдив, Варна и други, са свикани големи митинги, които отправят апели към Европа и българското правителство за намеса.

Присъствието на много бежанци в свободното княжество дава възможност на руските и европейските кореспонденти да опишат извършените при потушаването жестокости. Те предизвикват реакция сред европейската общественост и заставят Великите сили да се намесят.

ВМОК се превръща в нелегална организация

Крилото на генерал Цончев, имащо стабилни основи сред патриотично настроеното българско офицерство, продължава да съществува като нелегална организация и на територията на България, и на територията на Османската империя, като се опитва да изгради паралелна на Вътрешната организация революционна структура в Източна Македония.

Дейците от другото крило на ВМОК започват да гравитират около Задграничното представителство на ВМОРО, което се оформя като организационен център на емиграцията.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.