Време е да реабилитираме живота и делото на националния ни герой Георги Стойков Раковски

Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е български възрожденец, енциклопедист, (революционен  демократ,  публицист,  журналист, историк и етнограф).

Раковски е основоположник, идеолог и стратег на организираната национално революционна борба за освобождаването на България

Георги Раковски е първият идеолог и организатор на национално- освободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години

Родословие

Рожденото име на Георги Стойков Раковски е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Раковски. Той е роден в подбалканския  възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева.

Дядо му Съби Попович е родом от сливенското село Раково, откъдето идва и приемното фамилното име Раковски.

Майката на Раковски, Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828 – 1829) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.

Образование

В отрязъка между 1828-1834 г. Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където, освен български, изучава и гръцки език.

През 1834 г. постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуваща по това време чумна епидемия.

В края на 1837 г. заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, физика, химия, латински език, френски, персийски, арабски езици  и други предмети.

Включва се в църковно-националната борба. По време на престоя си в Цариград, Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

Учител. През лятото на 1841 г. Раковски напуска Цариград и заминава за Браила и става учител по гръцки и френски език. Още с пристигането си в града Раковски успява да си издейства гръцки паспорт от гръцкия консул и се подвизава под името Георги Македон.

Революционер (четник, войвода, идеолог и стратег). Начало на революционната дейност.

Участва в Браилския бунт през февруари 1842 г. Затова е осъден на смът от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград Маврокордатос, Раковски успява да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина.

Създава Македонско общество. Установява  връзка с учещите в Атина българи и създава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво дружество.

Участва в борбата против чорбаджиите в Котел. След завръщането си в Котел, заедно с баща си, Раковски участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите.

Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата.          

В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848 г. Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност. През 1851-1854 г. пише няколко текста, запазени до днес в ръкопис са: „Три съня“, „Неповинен българин“ и „Дневник на четата“.

По време на Кримската война (1853) създава в Свищов Тайното общество. Новосъздаденото Тайно общество предлага и приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено.

Членовете на Тайното общество продължават да събират средства, като под формата на дарения за читалище внасят 20 процента, а 80% отиват за въоръжение.

Преводач – разузнавач в турския генерален щаб по време Кримската война. Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия за да събират информация, която предават на руското командване.. Тяхната дейност обаче е разкрита и той е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга.

Четник и войвода. През юни 1854 г. Раковски организира чета от дванадесет души и броди с нея из Източна Стара планина.Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река Дунав. През есента, руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на поемата си „Горски пътник“.

Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап.

Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 г..

Живот в емиграция

Емигрант в Сърбия. В края на 1855 г. Георги Раковски се установява в Букурещ, където завършва втората редакция на поемата „Горски пътник“,
Емигрант в Австро-Унгария. През 1856 г. се премества в Нови Сад в Австрийската империя, където издава „Предвестник горскаго пътника“.
В Воми Сад редактира вестник „Българска дневница". Издава и пробния брой на вестник „Дунавски лебед". През 1857 г. Раковски започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година по настояване на османските власти той е изгонен от Нови Сад и се прехвърля отново във Влашко.

Емигрант във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, където участва в подготовката за създаване на Болградската гимназия, носеща днес неговото име.

Емигрант в Молдова. На 7 март 1858 г. Раковски преминава от Молдова в Руската империя, тъй като османското правителство оказва силен натиск за екстрадирането му върху молдовския княз Никола Богориди, представител на видния котелски род Богориди.

След кратък престой в Кишинев, в края на март, той пристига в Одеса, където е приет в дома на видния български търговец Никола Тошков.

Емигрант в Русия. Със съдействието на Николай Палаузов е назначен за надзирател на българските ученици в Одеската семинария, но радикалните му възгледи предизвикват недоволство и по настояване на Стефан Тошкович е уволнен.

Етнограф. Със съдействието на Одеското българско настоятелство  Раковски прави неуспешни опити да започне издаването на български вестник в Одеса.

През 1859 г. публикува етнографската книга „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.“, която посвещава на Никола Тошков.

                            Книгата „Горски пътник“, 1857.

Издател на вестници. През есента на 1860 г. Раковски се премества в столицата на Сръбското Княжество – Белград, където продължава своите исторически изследвания.

Той издава няколко вестника последователно:

- Вестник „Дунавски лебед”, брой I ;

- Вестник „Бъдущност”, брой Х (последен);
- Вестник „Бранител”, брой единствен;
- Списание „Българска старина”.
Тук започва и издаването на вестник „Дунавски лебед", в който засягат теми от политическо, просветно и стопанско естество, но и такива, свързани с църковно-националната борба, единството на българския народ и др.

Следи в духовния живот на българския народ оставя неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност.

Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество.

Защитник на българите насилствено заселвани в Русия.По това време започва последното значително преселване на българи в Украйна, инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно Видинско, Белоградчишко и Ломско. 

Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861 година издава брошурата „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, в която остро критикува руската политика. Води оживена кореспонденция по въпроса с общественици, като Пандели Кисимов и Кръстьо Пишурка, и публикува в своя вестник „Дунавски лебед“ десетки статии срещу преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са поставени преселниците в Руската империя.

 В резултат и на кампанията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си. През 1861 г. Раковски изготвя „План за освобождението на България" и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград". Тези две съчинения бележат нов етап на идейното развитие на Раковски. В тези два документа той за пръв път излиза с идеята за създаване на: „ръководен център на борбата"; „организирането на територията на Сръбското Княжество на една армия”, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население; създаване на Привременно българско правителство, което да  ръководи въстанието.
На него се възлагало управлението на всички дела, отнасящи се до „всеобщото българско въстание".

Опит за организиране на революционна българска армия.В духа на тези разбирания Раковски се заема и с организирането на революционната армия:

Първата българска легия в Белград, която представлява училище за подготовка на офицери за българската армия през 1862 г.

През юни 1862 г. Легията участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан.След нормализиране на отношенията между Сърбия и Османската империя легията е разпусната.

Опитът показва, че изграждането на революционна армия на чужда територия поставяли националнореволюционното движение в зависимост от политиката и целта на други държави.

Опит за създаване на Балкански съюз. Раковски вярва, че е възможно изграждането на един балкански съюз, в който да бъде отредено място и на българския народ. През пролетта на 1863 г., със съгласието на сръбското правителство, Раковски предприема разговори в тази насока в Атина и Цетина с видни обществени и политически дейци. След неуспеха на мисията си в края на 1863 г. Раковски се установява отново в Букурещ, където се надява да намери по-добри условия за осъществяването на своите идеи

Там от март 1864 г. започва издаването на вестник „Бъдущност“. След спирането на вестника на 19 юли 1864 г. Раковски издава на български и румънски език и единствения брой на вестник „Бранител“ с цел създаване на българско-румънски съюз.

Същевременно успява да довърши и през 1865 г. да издаде подготвеното още в Одеса списание „Българска старина“.

Създава „върховно народно българско начаство” през 1866 г. в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК).

Според Христо Македонски ТЦБК е създаден без знанието и одобрението на Раковски. Ръководството на новата организация се състои от седмина членове: председател, подпредседател и още петима членове. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин да бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи.

Отново на посещение в Русия.През 1866 г. Раковски отново посещава Руската империя, прекарва известно време в Кишинев, Киприяновския манастир и Одеса и преминава през българските колонии в Южна Бесарабия. Целта му е да събере пари за организиране на въоръжени чети, както и да подготви участието в тях на бесарабски българи. Той не постига голям успех с намирането на пари, заради натиска на руската полиция върху българската общност в Одеса.

„Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, публикуван на 1 януари 1867 г. Той е предназначен за новата организация  в който са записвани организационния принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници.

Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му. През пролетта на 1867 г. са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю.

 На 9 октомври същата година Раковски почива от туберкулоза.

Раковски е автор на цяла поредица от Съчинения, които можем да подредим по следния начин:

• Българска старина 1865 Букурещ 
• Предвестник Горскаго пътника. Нови Сад
• Горски пътник, Нови Сад, 1857
• Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите 1861 (книгата е преиздадена през 1886 от Захари Стоянов с негов предговор; преиздадена в наши дни в Библиотека „Незаличими свидетелства“ №5 на ИК „Стрелец“, София, 2004) – Откъс
• Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа языка, народопоколениа, стараго ни       правле ниа, славнаго ни прошествиа и проч.Чяст първа. Одеса, 1859
• „Българските хайдути

  

   

• - Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860
• - Българский за независимото им священство днес възбуден въпрос и нихната народна църква в Цариград. Белград, 1860
• - Глас едного българина. Земун, 1860
• - Отговор на Богословската гръцка брошура. Белград, 1860
• - в. „Дунавски лебед“, 1860 – 1861
• - Българский вероизповеден въпрос с фанариотите и голямая мечтайна идея панелинизма, Букурещ, 1864
• - Българска старина, 1865
• - Българските хайдути, 1867
• - Съчинения. Под ред. на М. Арнаудов. София, 1922
• Архив на Г. С. Раковски. Т. 1 – 4. София: БАН 1952 – 1969
• Съчинения в 4 тома. Ред. кол. В. Трайков, К. Топалов, Св. Гюрова. София: Български писател, 1983 – 1988

През време на комунистическия режим името и делото на Раковски бе забулено в забрава. Защо? Защото Раковски е имал гражданската доблест да разобличи насилственото преселване на българите в Русия. Време е делото на Раковски и неговата личност да бъдат реабилинтирани. Нека ясно и категорично да признаем и заявим, че той е идеологът и основоположникът на организираната националноосвободителната борба в България

Време е неговото име да се постави на първо място сред организаторите и борците за свобода на България.

Трябва да признаем, че ако не беше Раковски, нямаше да го има Левски. В две легии на Раковски Васил Левски трупа своя боен опит. Тук той става знаменосец на Раковски и се сдобива със своя прякор – Левски – даден му именно от Раковски, за неговото мъжество и решителност.

Постепенно Левски взима идеята на Раковски за „привременното правителство“ и я доразвива. Той отбелязва още, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората – а не да се чака помощ отвън.

В това е голямото осъзнаване и пътя който изминава Левски, за да стане първия и велик продължител, на делото на Георги Раковски. .

В последните си мигове 1867 г. Раковски има оживена кореспонденция с Левски по този въпрос. той се радва, че ученикът му е достигнал до същите изводи до които е достигна и самият той „и дори го е задминал“ и иска да го подпомогне, но вече е изтощен от непрестанното киснене по затворите и тичане в опити за бунт и църковни борби. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро след това умира).

Г. С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия достоен наследник.

В лицето на Раковски и Левски ние виждаме стремежът за осъществяването на една идея – национално-освободителната.

Васил Левски е най-успешният и последователен ученик на Раковски, който доразвива идеите му.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.

Сподели във Facebook