Всички Велики сили са против Съединението

- Акад. Велев, стигнахме до същността на Четвъртата национална кауза – Съединението на България...

- Това е върховен момент в борбата на българския народ, достигнат със собствени сили и средства за ревизия на несправедливия Берлински договор, съгласно който територията на страната ни е разкъсана. Създадена е автономна област Източна Румелия (Южна България), а Македония и Одринска Тракия остават в пределите на Османската империя.

- От кого тръгва идеята за обединението на двете български държави?

- На 14 април 1880 г. княз Александър I приема представителите на Постоянния комитет на Източна Румелия К. Величков и Д. Наумов и обсъжда въпроса за обединяване на Княжеството и Източна Румелия. Князът изказва надежда, че такова обединение е възможно. Той заявява на пратениците: „Ако излезем с един свършен факт, то никоя сила няма да вземе оръжие против нас, за да защити Турция”. И препоръчва на пратениците да се срещнат с правителството и да обсъдят въпроса.

- Кога се срещат източнорумелийски представители и княжеските депутати?

- Три дни по-късно, на 17 април 1880 г., в София се провежда съвещание, в което участват Ст. Стамболов, Г. Живков, К. Стоилов, П. Станчев, Д. Моллов, на което се подготвя програма за действие. Тя предвижда в Източна Румелия да се изгради Централен таен революционен комитет и да се създаде народно опълчение. Княжеството да отпусне средства, както и да координира процеса на съединяване. Княз Александър I и правителството одобряват програмата.

- А какво става с поробената все още Македония?

- През 1880 г. въпросът за съединяването на Македония с България доминира в общественото мислене на княжеството.

На 17 май 1880 г. в Сливен се провежда съвещание, на което е съставен Централен таен комитет. Идеята за освобождаването и присъединяването на Македония към България предизвиква необходимостта да се създават „македонски комитети” в София, Варна и Русе. През януари 1885 г. по идея на Захари Стоянов се създава Пловдивски македонски комитет. През пролетта на 1885 г. капитан Коста Паница създава таен комитет в Русе, който започва работа за подготовка на въстание в Македония. Идеята е да се въоръжи чета, която да навлезе и вдигне въстание в Македония. За да се осигурят средства, се пристъпва към убийство и грабеж на парите и ценностите в касата на един румънски чокой. Парите и ценностите са пренесени в ковчега, с който се пренасят костите на Георги С. Раковски в Русе. Въоръжената чета е разбита още на границата в Македония и планът е осуетен.

- Кога възниква Българският таен централен революционен комитет?

- На 10 февруари 1885 г. под ръководството на Захари Стоянов Македонският комитет се преобразува в Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Това става в Пловдив. Комитетът си поставя за задача да работи за обединението на Княжество България, Източна Румелия и Македония. По думите на Симеон Радев в главата на Захари Стоянов са „омесени хайдушкият национализъм, съзаклятническата романтика, якобинството на френските революционери, утопиите на руската нихилистична мисъл, Ботевата омраза към калугери и чорбаджии...”. Основната цел е провеждане на „революция морална и с оръжие”.

- Това става със знанието на великите сили, или го правим на своя глава?

- Комитетът изпраща в Лондон пратеник, който е натоварен и от княз Батенберг да разбере позицията и на Англия към евентуална акция за обединение на двете области. Англия не отхвърля идеята, но съветва да не се избързва. На този етап тя се въздържа относно подкрепата си за съединението.

- А Русия?

- Русия е категорично против. Тя предприема мерки за осуетяване на евентуална акция в тази насока. Правителството на Драган Цанков в София също заема резервирана позиция. Така се стига до отказ от по-нататъшна работа за съединението. Тази дейност на комитета приключва в общи линии към края на 1885 г.

- Какви са следващите решения на Комитета?

- Решава се съединението да се извърши чрез въстание, съчетано с военен преврат, който да бъде осъществен от източнорумелийската милиция с помощта на въоръжени чети от околните на Пловдив села. Комитетът започва активно да възстановява старата комитетска мрежа в Южна България, както и да пропагандира идеята за обединение на българския народ сред свои приятели и съратници. За тази цел се организират събрания и публични манифестации с лозунги за обединение и единство на българския народ. Комитетът развива активна дейност с желание да създава организации и да възобнови гимнастическите дружества, събират се средства, подготвят се чети, организират се събрания и митинги. Силно влияние върху мисленето и поведението на гражданите на Източна Румелия изиграват статиите на Захари Стоянов във в. „Борба“.

- Каква е позицията на княз Александър I, каква е неговата роля в тези събития?

- Ще започна от малко по-далеч. Най-напред комитетът се обръща към княз Александър I и към министър-председателя Петко Каравелов за оказване на финансова помощ. Но българският премиер отхвърля предложението за обединение на двете части на България.

- Защо?

- Поради отказ от страна на Русия да подкрепи идеята и особено поради това, че бъдещото обединение не включва Македония. Премиерът ни смята, че тази акция излага на голям риск бъдещето на княжеството. За разлика от него Батенберг, макар отначало и неуверено, приема програмата на Пловдивския комитет за съединение на Княжеството с Източна Румелия. Нещо повече – през 1885 г. той установява пряка връзка с Пловдивския комитет посредством своя секретар Ал. Головин.

- Защо Комитетът решава да се откаже от освобождението на Македония?

- Македония отпада на този етап от планираното обединение, защото по този начин идеята за съединението става по-лесно осъществима. А и няма да създаде допълнителни усложнения в отношенията със Сърбия и Гърция, които имат претенции към Македония.

- Известно е, че преди да се осъществи съединението, князът провежда серия от дипломатически срещи. Разкажете по-подробно за тях.

- Той посещава Лондон, Виена и Пилзен, но Англия, Австро-Унгария и Германия продължават да отстояват позицията за запазване на статуквото на Балканите. В Креземир руският министър на външните работи Николай Гирс отново му напомня позицията на Русия да не се извършва съединение. Княз Александър I обещава да не предприема никакви действия в тази посока.

- Как се стига до прелом в позицията на княза, след като всички велики сили му отказват подкрепа?

- На 29 август 1985 г. капитан Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, който ръководи военните маневри на войската на Княжеството. Той заявява, че още не е готов да оглави това рисково дело, още повече че е обещал на Русия да не подкрепя тази идея.

Димитър Ризов го мотивира, че подкрепата на съединението от негова страна може да укрепи престола му от чужди посегателства. Князът показва известно колебание, доловено от съзаклятниците. Едва след това в Евксиноград, в следващия разговор на Ризов с княза, успява да го убеди и той заявява, че ще направи всичко възможно, за да се осъществи съединението... Но това става зад гърба на правителството и министър-председателят Петко Каравелов, който продължава да отхвърля плана за съединението.

- Как се развиват по-нататъшните събития?

- В края на май 1880 г. Александър I пристига в Петербург за погребението на императрицата. Тук той прави сондажи за евентуалната реакция на Русия при едно обединяване на Княжество България и Източна Румелия. Руският министър на външните работи Гирс отново го съветва да не се избързва. Нещо повече, ако това стане, Русия няма да подкрепи този акт. Направените дипломатически сондажи показват, че Берлин и Виена също са неблагоприятно настроени към тази идея. В Лондон и Париж също твърде хладно посрещат желанието на българите. Резултатите са обезкуражаващи. Неуспешни са и опитите за изграждане на организация, която да осъществи това начинание.

- Как националната идея излиза от тази задънена улица?

- Нещата се обръщат през юни 1881 г., когато се сключва съюзът на „тримата императори”. Наред с редица проблеми, които решават, в отделен пункт от споразумението трите империи се съгласяват да приемат евентуално съединяване на Княжество България с Източна Румелия, като по този начин смятат, че ще отклонят стремежа на обединена България към присъединяване на Македония.

- С което точката на замръзването е преодоляна и усилията за осъществяване на съединението продължават...

- Да, защото всички съзнават, че съединението ще представлява първият етап от борбата за реализиране на българската национална кауза за обединение на българския народ. Отначало родолюбиви българи обсъждат проект за общо въстание на народа, живеещ в откъснатите от България територии, с крайна цел тяхното обединение. Тази идея се оказва нереалистична поради неблагоприятна международна обстановка непосредствено след Берлинския конгрес. Но на следващите исторически събития ще се в спрем следващия разговор.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.

Сподели във Facebook