Йосиф Висарионович Сталин – зловещият диктатор

Генералисимус Йо̀сиф Висарио̀нович Сталин е грузински революционер и съветски политик. Избран е през 1922 г. за генерален секретар на  Руската комунистическа партия (болшевики). През следващите години той се налага като едноличен диктатор начело на тоталитарния социалистически режим в Съветския съюз.

От 1941 г. до смъртта си е и председател на Съвета на министрите на СССР.

Йосиф Джугашвили е роден в Гори, Тифлиска губерния на Руската империя. Това вероятно става на 18 декември (6 декември стар стил) 1878 г.

През 1894 г. е приет в Тифлиската духовна семинария. Той е добър ученик и през следващите години публикува няколко свои стихотворения на грузински в местни списания.

Докато учи в семинарията, Джугашвили се запознава с марксизма и през 1898 г. става член на грузинската социалдемократическа организация „Месаме даси”. 

След като е изключен от семинарията, Джугашвили работи като технически сътрудник на Тифлиската физическа обсерватория.

През 1900 г. за пръв път държи реч пред голямо събрание по време на първомайска демонстрация. По време на Революцията от 1905-1907 г. Джугашвили участва активно в дейността на РСДРП в Задкавказието.

По предложение на живеещия в чужбина Владимир Ленин Джугашвили става член на Централния комитет на РСДРП и ръководител на Руското бюро на комитета. Започва да издава в. „Правда“.

На 5 май 1912 г., денят, в който излиза първият брой на вестника, той е арестуван и изпратен в село Нарим, Томска губерния.

През март 1913 г. Сталин отново е арестуван и интерниран в село Курейка, Туруханския край, до началото на Революцията от 1917 г.

През март 1917 г. Йосиф Сталин се връща в Петроград, където отново се включва в ръководството на Болшевишката партия, пише

статии в партийния вестник „Правда“ и играе активна роля в изборите за Всерусийски конгрес на Съветите.

През есента на 1917 г. Сталин става член на новосъздаденото Политбюро, в което влизат още Владимир Ленин, Лев Троцки и Яков Свердлов.

Заедно с Троцки Сталин ръководи подготовката на Октомврийския преврат, с който болшевиките взимат властта в столицата. В новосъставеното правителство той заема поста на народен комисар по въпросите на националностите.

От 1922 г., поради болест, Ленин се оттегля от политическата дейност. Той приема предложението на Григорий Зиновиев и Лев Каменев Сталин да стане първият генерален секретар на болшевишката партия.

На пленума на ЦК на РКП (б) на 3 април 1922 г. Сталин е избран за член на Политбюро и на Организационното бюро на ЦК на РКП(б), както и за Генерален секретар на Централния комитет на РКП (б).

През септември 1922 г. Сталин за пръв път ясно показва склонността си към традиционното руско великодържавие.

С „Писмо до Конгреса“ (от 24 декември 1922 г.) и „Добавка към писмото от 24 декември 1922 г.“ (4 януари 1923 г.) Ленин дава критични характеристики на най-близките си другари в партията, включително на Сталин, предлагайки той да бъде отстранен от поста генерален секретар. Ленин заявява, че Сталин ще съсредоточи в ръцете си „необятна власт“, че трябва да се „обмисли начин Сталин да бъде преместен от това място“, защото е груб. „Трябва да се намери човек, който да е по-търпелив, по-лоялен, по-вежлив и по-внимателен с другарите, не толкова капризен и т.н.“.

Характерологичните черти на Сталин – капризен, обидчив, неотстъпчив и отмъстителен, са причина тежко болния Ленин да поиска смяната му.

Начело на Съветския съюз. Сталин става ръководител на СССР след смъртта на Ленин през 1924 г. Останалите  ръководители от т. нар. „Ленинска гвардия“ го смятат за посредствен човек, а следователно и лесно управляем. Той обаче успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар – първо Троцки, а впоследствие и останалите.

Сталин се отказва от провалилата се теория за „перманентната революция” на Лев Троцки и възприема тезата за победата на комунизма в една отделно взета страна.

След 1929 г. Сталин започва атака срещу бившите си съюзници в Тройката.

Чистките в червената армия преди Втората световна война. Жертва на тази чистка става висшето ръководство на ВКП (б), НКВД и Червената армия начело с маршал Тухачевски. Разстреляни са над 2500 старши офицери от Червената армия.

В някои сталински списъци за репресии от 1937 г. срещу имената е записано: „троцкисти“, „десни“, „децисти“, „брандлеровци“, „меншевики“, „есери“. На 20.8.1940 г. в Мексико Лев Троцки е смъртно ранен от агент на НКВД и на другия ден умира.

Ролята на маршал Сталин за победата над Германия. След претърпения шок от вероломното нападение на нацистка Германия срещу СССР, Сталин успява да възроди съветската армия.

Под негово ръководство се създава един ефективен генерален щаб на съветската армия начело с маршал Жуков, който нанася непоправими щети на германската армия.

Битките при Сталинград, Ленинград и Куркс ще останат записани в златните страници на съветската военна история.

Разбивайки германската армия, Сталин успява да завладее цяла Източна Европа и върху нейните руини да създаде т.нар. Съветски блок от социалистически държави.

Жертви на режима на Сталин. Броят на жертвите на Сталиновия режим е оценяван различно. По мнението на историка В. Н. Земсковте жертвите на Сталин възлизат на 642 980 разстреляни и около 600 000 умрели в лагерите от глад и болести.

По една от версиите в резултат на глад, колективизацията и репресиите в периода 1926 и 1939 г. загубите са между 7 и 13 млн. души. Вадим Ерликман дава число около 9 млн., от които 1,5 млн. екзекутирани, 5 млн. загинали в ГУЛАГ, 1,7 млн. загинали при депортации и 1 млн. избити немски военнопленници.

След смъртта на Сталин министърът на вътрешните работи С. Круглов докладва, че „изселниците“ и „спецпреселниците“ „за вечни времена“ в Сибир и Казахстан в съответствие с Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 26 ноември 1948 г. са 2 572 829 души. 

В лагерите и затворите по същото време се намират около 4 000 000 души.                     

Повечето историци приемат броя на жертвите на Сталиновото управление между 4 и 10 милиона души, без да се смята гладът в Украйна, за който се спори дали е умишлено предизвикан или е бил непредвидено последствие от колективизацията.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.