Юнашките дружества и техният принос в революционните борби на Македония

Солунско юнашко дружество „Солунски юнак“

„Солунски юнак“ е българско юнашко дружество, съществувало в Солун, по време на Османската империя от 1908 до 1912 г.

В управата на дружеството участват Иван Васков (председател), Д. Малинов (подпредседател), Даниел Бланшу, учител по гимнастика в Солунската българска мъжка гимназия (главатар), Д. Ангелов (секретар), П. Манчев (домакин), М. Богданов и Т. Бошков (съветници). Членовете имат свои униформи – отначало с червен фес, по-късно с бял калпак с червено дъно, червена риза, препасана с трикольорна лента, черни чорапи и черни обувки. През дясното рамо е преметната куртка. Юнаците тренират на открито на полето и по дворовете на училищата.

Много от юнашките дружини формират свой оркестър с духови инструменти. Създават се културно-просветни секции. Издържат се сами и с дарения от Екзархията. Участват в събора в София през 1910, а една чета от 10 души – на събора в Прага през 1912 г. Дружеството е закрито от новите гръцки власти след Балканската война.

Прилепско юнашко дружество „Прилепски златовърхски юнак“

Дружеството е създадено на 14 септември 1909 г. Избрано е настоятелство в състав учителите: Илия Антонов, подпредседател – Коста Малчинов, Антон Константинов и касиер Петър Зойчев. През 1910 г. членовете на организацията достигат 400 души. Дружеството създава своя духова музика, която свири при тържествени случаи „Шуми Марица“

Охридско юнашко дружество

Юнашката чета в гр. Охрид се създава по време на Първата световна война. Тя има 30 души за членове. Командирът на дислоцирания в гр. Охрид 23-ти Шипченски полк наредил да се ушият юнашки униформи на членовете на дружината.

Битолско юнашко дружество

Битолската юнашка дружина има около 400 членове. Дружината си закупва духова музика, която акомпанира на гимнастическите упражнения. Членовете на дружествата вземат активно участие в борбата срещу сръбската и гръцката пропаганда. Дружествата работели неуморно за утвърждаване на културните постижения и ценности на българското население в Македония. Дружината вземала участие в провеждането на всички национални празници

Българските юнашки дружества в Македония по време на войните за национално обединение

Юнашкото движение в Македония по време на Балканската война

След превземането на Битоля от Българската армия дружеството „Пелистерски юнак“ поема полицейските функции в града. След Първата и Втората балканска война в териториите, завзети от Сърбия и Гърция, юнашките дружества са закрити.

Юнашките дружества в Македония след Първата световна война

През 1939 г. в гр. София се провежда ІХ събор на гимнастическите дружества „Юнак“ в България и Македония. На събора участват представители на руските емигрантски соколски дружества и делегация от Полша.

Юнашките дружества в Македония след Втората световна война

Завземането на властта в София от правителството на ОФ е съпроводено от закриване на Българското гимнастическо дружество с около 40 000 члена. Организацията е обявена за буржоазна, с великобългарски шовинистични тенденции и с големи материални съоръжения. Тя е включена в спортната федерация.

Защо в Македония възникват десетки гимнастически организации на „Юнак“, а не „Сръбски соколски гимнастически дружества“

Отговорът е прост и еднозначен. Защото преобладаващата част от населението се чувства неделима част от българската нация.

Това е време, когато сръбските власти все още не са успели да денационализират българската младеж в разкритите сръбски училища. След като окупират Македония, сръбските власти забраняват съществуването на българските гимнастически дружества „Юнак“.

Закриване на българските гимнастически дружества „Юнак“ в Македония след войните за национално обединение

Още след Втората световна война, когато сръбските и гръцките войски окупират Македония, със заповед на правителството е забранено съществуването на дружествата „Юнак“.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.