ЗАСЕЛВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ НА КАН КУБЕР В МАКЕДОНИЯ

ПРЕСЕЛВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ НА КАН КУБЕР ОТ ПАНОНИЯ В МАКЕДОНИЯ

Кан Кубер е български владетел, син на кан Кубрат, брат на кан Аспарух и член на династията Дуло (Curta, Florin, 2006, Пламен Петков,  2007)

След 660 г. под ударите на хазарите се разпокъсва Стара Велика България. Двама от синовете на кан Кубрат, Аспарух и Кубер, поемат със своите орди на запад като се заселват – кан Аспарух в делтата на р. Дунав, а кан Кубер  в бившата римска провинция Панония около Срем.

Според византийските хронисти Теофан и Никифор, кан Кубер е четвъртият син на Кубрат, който се заселва в Панония. По род Кубер бил българин (τῶν Βουλγάρων), както е казано изрично в един наслов, свързан с неговата дейност.

Така или иначе с пълно основание редица изследователи говорят за Куберова България и посочват различни периоди на нейното съществуване - от идеята, че е било доста кратко, до идеята, че е  престанала да същестува чак, когато се е обединила с България при Крум и неговите наследници през първата половина на IX в.

КАН КУБЕР - ВАСАЛ НА АВАРСКИЯ ХАГАНАТ

В Панония той става васал на Аварския хаганат, където е назначен за управител на населението с център град Сириум (днес Сремска Митровица).

Според хронистите Теофан и Никифор „Чудесата на св. Димитър Солунски” разказват, че когато се разселвали синовете на Кубрат, четвъртият син, чието име не споменават, отишъл в Панония и станал подвластен на аварския хаган.

От 626 г. на територията на Панония освен българите на кан Кубер се струпват авари и много византийски войници, пленници на хаганата – траки, илири и гърци от Тракия, Мизия, Дакия, Дардания, Родопа, Превалитана и др.  Те се смесват, в резултат на което стават огромен и многоброен народ към земите на Византия.

По-късно, през 680 г., кан Кубер прави опит за военен преврат в Аварския хаганат с цел да завземе централната власт начело с неговите българи, подкрепени от други племена и от византийските пленници на хаганата. След неуспешния опит за преврат той е принуден да се насочи на юг, към земите на Византия.

КАН КУБЕР – ФЕДЕРАТ НА ВИЗАНТИЯ

Кубер сключва мирно споразумение с Византия, като поема ангажимента да изпълнява функцията на федерат и се заселва в Керамисийското поле (Прилепско поле), намиращо се в днешната Македония. Според летописците на „Чудесата на св. Димитър Солунски“, по пътя към Византия кан Кубер води шест сражения с аварите, които побеждава, подпомогнат от неговите военачалници Мавър и Терасий (В. Златарски, 1970). За тях научаваме от техните печати, открити на територията на Македония. (П. Петров, В. Гюзелев, 1978).

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РОДСТВЕНАТА ВРЪЗКА НА КАН КУБЕР С КАН АСПАРУХ

Такова свидетелство намираме в един от надписите на мадарския конник, направен към 705 г. Той гласи: „ ...на българите ... и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си) ... негов един ...чрез договор вождът Тервел даде на императора ...5 хиляди ...императорът заедно с мене победи добре"”.

От този надпис могат да се направят няколко извода:

• Доказано е, че този надпис е на кан Тервел (700-721);
• Макар и оскъден, надписът подсказва за връзките на българите от Куберова и Аспарухова България по времето на кан Тервел;
• Текстът: „…На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха…“ (Бешевлиев,1979) е доказателство за родствената им връзка и за взаимоотношенията между кан Тервел и чичо му кан Кубер по отношение на съюза му с Юстиниян ІІ, както и за недоверието към него и  неговите обещания.

ОБЛАСТ В МАКЕДОНИЯ ПОЛУЧАВА ИМЕТО БЪЛГАРИЯ

През 679 г. основната част от Куберовите българи се спускат от Панония на юг и се заселват в Керамисийското поле (триделното поле на  Битоля, Прилеп и Лерин). Тази област става известна във византийските хроники под името „България”, (Βουλγαρία),  а нейните жители – „българи” (Βούλγαροι).

Така наред с названието България, което се употребява за означаване на българската държава в Мизия, се появява и още едно название България за означаване на областта, заета от Кубер. И наред с името българи, употребявано за Аспаруховите българи, се появява и друго българско име за означаване на поданиците на Кубер.

Употребата на названията „България” и „българи” е ясно доказателство за това, че въпреки смесения характер на народа, доведен от Кубер след изселването му от Панония, в него е преобладавал българският елемент.

Според една хипотеза, по-късно, земята в Македония започва да носи името Берзилия, по-името на българското племе берсили, което явно е било водещо.

НЕУСПЕШЕН ОПИТ НА КАН КУБЕР ДА ПРЕВЗЕМЕ СОЛУН

През 680 г. кан Кубер прави опит за превземане на Солун и на византийските земи около него. Според проф. В. Златарски през 687 г. за целта в Солун кан Кубер изпратил Мавър, най-видният от военачалниците му, който бил много хитър и освен на български говорел още на гръцки, латински и славянски. Пред градските власти на Солун заявил, че е избягал от Кубер и че бил негов противник. Властите го приели най-радушно, поверили му стражата на града, а императорът го провъзгласил за патриций и проконсул. За да си създаде своя войска, съгласно решението на съвета при Мавър идвали и други българи, привидно като бегълци. Така той събрал голям брой бойци под своя команда. Но въпреки голямата тайна, намеренията на Мавър и Кубер достигнали до властите, които от своя страна съобщили вестта в Константинопол. За защита на града бил изпратен адмирал Сисиний с флотата му, който наредил на Мавър да дойде с хората си в неговия лагер, а после го качил на кораб и го изпратил при императора. Така намерението на Кубер да овладее отвътре Солун пропаднало.

След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. Васил Златарски около 687 г. някои от българите на кан Кубер се преселват в земите на изток от Струма.

След тези битки кан Кубер сключва споразумение с  представители на императора на Византия Константин IV Погонат (668-685) за заселване под планината Кисос (днес Хортач) в Халкидика, недалеч от Солун.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАЗРУШЕНИТЕ ОТ ВАРВАРИТЕ И СТРОИТЕЛСТВО НА НОВИ СЕЛИЩА В МАКЕДОНИЯ ОТ КАН КУБЕР

Археологическите проучвания на територията на днешна Македония показват солидно прабългарско присъствие. Установявайки се на земите на днешна Македония, кан Кубер започва възстановяване на разрушените от варварските нашествия римски и византийски градове, за което свидетелстват многобройни археологични проучвания. Куберовите българи строят и нови селища и аули.

През 808 г. при управлението на кан Крум, който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода Дуло (Йордан Андреев, Милчо Лалчев, 1976), българските войски достигат Сяр.

Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България.

През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-големият син на Симеон Велики, срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, като помнят как е потушен бунтът от Борис I, се виждат принудени да напуснат държавните граници и да завоюват нова територия при град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир на Синьо море (Васил Златарски, 1971).

Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с българско златно съкровище от Наги Сент Миклош, с Преславското златно съкровище и с находките от района на Плиска – Мадара - Шумен, с Добруджа и т.н. (Иван Ангелов Божилов, Васил Тодоров Гюзелев, Цветана Георгиева, Николай Генчев, Стойчо Грънчаров ,1999).

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарница Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.