Защо е създадена Младата македонска книжовна дружина

Младата македонска книжовна дружина е българско просветно и благотворително дружество на емигранти от Македония, съществувало в София от края на 1891 г. или началото на 1892 г. до 1894 г. В Млада книжовна дружина участват редица български просветители и общественици от Македония – Евтим Спространов, Петър Попарсов, Тома Карайовов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, Георги Белев, известни и като лозарите. За кратко време по-късно в дружеството участват и Даме Груев, Гоце Делчев, Лука Джеров, Иван Хаджиниколов и Христо Матов. Към книжовната дружина е създаден „Младенчески македонски сговор“, в който членуват Войдан Чернодрински, Фильо Филев, Кръстьо Йосифчев, Димитър Лимончев, Никола Каранджулов, Юрдан Каранджулов, Тодор Ангелов, хърватинът Томич, Коце Попдинев, Христо Пълтев, Сребрен Поппетров, Никола Кочанов, Михаил Филипов, Здравко Георгиев, Георги Стойчев, Сотир Николов и др.

Дружеството издава сп. „Лоза“, от което излизат шест броя. През 1894 г. участникът в дружеството Войдан Чернодрински основава театрален кръжок, смятан днес в Северна Македония за началото на македонския театър. Дружеството се стреми към разширяване на основата на българския книжовен език в посока западните български говори.

В книжка 2 от 1892 г. на сп. „Лоза“ се прави следното изявление във връзка с езиковия сепаратизъм: „Да създаваме отделен „македонски език“ би било глупост от наша страна... Нашето убеждение е, че македонските наречия нема да представят почва за образование отделен, самостоятелен, литературен език... и то главно по тези две причини:

1. За да могат да образуват македонските наречия особен, литературен от българскиот, треба да притежават, от една страна, голема близост помежду си, от друга – да имат некакви специални отличия от днешния литературен български език. Нито едното, нито другото имаме: между многото македонски говори съществуват такива разлики, щото едва ли са по-малки от тие разлики, които стоят изобщо между македонските и източнобългарските говори. Тук ще забележим мимоходом, че често употребяваното название „македонско наречие”, под което разбират езикот на сичките македонци, е съвсем невярно, защото в действителност такова нещо не съществува...

2. Голема част от разпространението си в Македония българскиот литературен език дължи именно на онова различие измежду македонските говори – литературниот език се явява като един вид примирител измежду враждуващи страни.

Българският публицист Димитър Левов критикува езиковия сепаратизъм на лозарите в статия във в-к „Свобода“. Той твърди, че: Младата дружина под покрова на книжевността не преследва идеята и пропагандата за някакъв фонетичен правопис, а тенденции и цели, колкото куриозни и жалки, толкова смущаващи, срамни и опасни. Дружината полека лека ще подготвя българското обществено мнение за отделяне на Македония от България и полека ще въвежда думи от охридското наречие, което ще бъде литературен език на идната Велика Македония, начело на която ще дойде някой от редакторите на „Лоза“... Както виждате, македонската дружина смята, че тяхна родина е Македония, че последната е населена с отделно славянско племе, наречено македонци; че там са се събрали всевъзможни външни елементи, т.е. българи, гърци, сърби и че целта им е: да ни окажат силна съпротива и да се запазят от нашите разбойнически посегателства...“.

На критиката му те отговарят с публикация в сп. „Лоза“: „Дружината ни е далеч от всекакви сепаратистки замисли... и идеалът ѝ не е сепаратизъм, а единството на целокупния български народ“.

След издаването на книгата на Петър Попарсов „Стамболовщината в Македония и нейните представители“, в която се критикува политиката на Стефан Стамболов и Българската екзархия спрямо Македония, Димитър Матов обявява автора и съидейниците му за предатели на своята народност и подкупни изроди.

По-късно правителството на Стефан Стамболов преследва участниците в сдружението като сепаратисти и забранява сп. Лоза.

Евтим Спространов пише след години за дружината в дневника си: „…тя се състоеше от ученици, неопитни и без авторитет в обществото…“.

Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет като висш орган на легалната македонска организация в България.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.