Защо е създадено дружество „Македонски глас“

„Македонски глас“ е българско дружество, съществувало от края на 1884 г. до септември 1885 г., работещо за подобряване положението на българското население в останалата след 1878 г. под османска власт Македония.

Дружеството е създадено в края на декември 1884 г., в столицата на Княжество България София и обединява водещи фигури сред македонската българска емиграция. Начело на дружеството е Васил Диамандиев, а изявени дейци са Димитър Ризов (по-късно председател), Йосиф Ковачев, Илия Георгов, Димитър Петков. От 5 януари 1885 г. дружеството започва да издава едноименния в-к „Македонски глас“, който излиза веднъж седмично, в четвъртък.

Цел на дружеството

Дружеството работи за съединение на Княжеството и Източна Румелия и незабавно прилагане на Член 23 от Берлинския договор, който гарантира реформи в останалите под османска власт Македония и Тракия. Опитва се да поддържа македонския въпрос жив чрез апели до Великите сили, но се занимава и с революционна дейност. Според някои данни дружеството действа в унисон с правителството. Министър-председателят Петко Каравелов иска да упражни натиск върху Високата порта, използвайки революционно настроените Диамандиев и Ризов за подобрение на положението на българите в Македония и Одринско и да направи Империята по-отстъпчива по въпроса с даване на берати на българските владици. В писмо до Захари Стоянов от 7 януари 1885 г. Ризов пише: „От когато се начена тук „дипломатическото движение“ на македонците, аз бях и останал съм досега убеден, че ако не вземе някой целеизходен резултат туй движение, непременно нужно ще бъде най-късно това лято да последва едно вълнение. Разбира се, като твърде набързо и твърде неподготвено, туй вълнение не ще може да бъде сериозно, но инак пък „движението“ рискува да се обърне на дълго забвение... С това мнение трябва да ти кажа е съгласен и бай Петко... Правителството, т.е. Петко гледа добре на Македония, но той тоже мисли, че не трябва да се бърза с „вълнението“, преди да се изчерпат „дипломатическите средства“. В този дух аз написах и програмата“.

Дейност на дружеството

През март 1885 г. дружеството изпраща емисари в Македония, които да подготвят народа за бъдещо въстание. Дейците на „Македонски глас“ събират оръжие и организират хора за чети, които да навлязат в Османската империя през лятото. Така през май дейци на дружеството заедно със софийския комитет „Единство“ съдействат за въоръжаването, подготвянето и изпращането през границата на четата на Адам Калмиков.

След усилен дипломатически натиск върху София правителството е принудено да се откаже от пряко участие в Българо-македонските благотворителни дружества. От март до юли 1885 г. умерените дейци постепенно се оттеглят от дружеството и то се превръща в таен революционен комитет. В ръководството му дейно участват Димитър Ризов, Димитър Петков и Васил Диамандиев. Чрез Ризов и Петков то поддържа връзки със Захари Стоянов и пловдивския Български таен централен революционен комитет. През юли 1885 г. дружеството решава да обедини всички македонски емигрантски организации в Княжеството и Източна Румелия. Отпечатан е проектоустав и е изпратено окръжно писмо. На 1 юли 1885 г. в София се провежда обща среща на 18 македонски дружества на която се избира Централно настоятелство в състав: Димитър Ризов председател, Димитър Петков подпредседател, М. Калъпов касиер, К. Стоянов и В. Неделчев секретари, и Васил Диамандиев, Йосиф Ковачев, Коста Попспирков, Илия Георгов и Никола Дишков съветници. Събранието решава начинът на действие на организацията да се определя от Централното настоятелство, като се взимат предварително мненията на клоновете. След месец юли дейността на „Македонский глас“ и БТЦРК се съгласува напълно и двете организации се насочват към една цел – Съединението на Княжеството и Източна Румелия, като необходима стъпка преди освобождението на Македония.

Дружеството прекратява дейността си след Съединението от 6 септември 1885 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.