ЗАЩО МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС Е НЕДЕЛИМ ОТ БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС

КОГА ВЪЗНИКВА МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Македонският  въпрос възниква на политическата сцена след Берлинския конгрес, когато географската област Македония е върната отново на Османската империя, вместо да бъде дадена на България, както предвиждат Цариградската посланическа конференция през 1876 г. и Санстефанският предварителен мирен договор. (Г. Баждаров, 1925)

Според Енциклопедия Британика, от 1911 г. „Берлинският договор със своето изкуствено разделяне на българската раса създаде трудния и заплетен македонски въпрос”.

Македонският въпрос е съществената част от българската национална история и кауза. В името на неговото решаване българският национален политически елит и народ понесоха големи изпитания и жертви. Днес в нашата родина живеят около два милиона и половина потомци на бежанците от Македония, прогонени от гръцките и сръбските нашественици. В тяхното съзнание са живи спомените за родния край и мечтата им за обединение с майката родина.

НАЙ-ВАЖНИ МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

В „История на българите от Македония“ ще представя системно и методично същината на този въпрос, като ще се спра на възлови моменти, а именно:

1. Име и територия на Македония.
2. Етнографската структура на населението на Македония в различните исторически периоди;
3. Присъединяването на Македония към Българската държава през 813 г. от кан Крум;
4. Борбата на Комитопулите – Мойсей, Давид, Арон и Самуил за защита на българската държава;
5. Героичната борба на цар Самуил и неговите наследници цар Гавраил Радомир и цар Иван Владислав за защита на българската държава и народ;
6. Научни доказателства срещу историческите фалшификаци на Скопските македонисти (сърбокомунисти) за Самуиловото царство;
7. Борбите на българския народ по време на Византийското владичество;
8. Създаването на Българската Охридска Архиепископия и нейната борба за защита на българите в нейните епархии;
9. Борбите на българския народ за освобождение на Македония от Византийско и Сръбско владичество;
10. Османското владичество на Македония и борбата на българите за политическа свобода;
11. Епохата на българското Възраждане в Македония - неделим процес от Българското национално възраждане;
12. Борбите за защита на българската национална идентичност;
13. Борбата за независима българска църква и просвета;
14. Признаването на независимостта на Българската православна църква (1870 г.) и създаване на Българска екзархия (1871 г.) ;
15. Признаване от народа на Македония на Българската екзархия и борбите му срещу „патриаршистите“;
16. Делото на Българката екзархия за съхранение на българския дух във Вардарска и Егейска Македония до войните за национално обединение;
17. Възникването на организираните националнореволюционни организации след 1893 г. - БМОРО, ВМОРО, ВМРО и ВМК, за освобождение на Македония и техните дейци;
18. Разцепление на националнореволюционното движение и последвалата братоубийствената война;
19. Сръбският шовинизъм, програмиран в Сръбската национална доктрина „Начертанието“ и доктрината за македонизма на Стоян Новакови – главен враг на българщината във Вардарска Македония (1878-1912);
20. Сръбската културна и въоръжена пропаганда във Вардарска Македония;
21. Гръцкият шовинизъм, програмиран в Гръцката национална доктрина „Мегали идея“ - главен враг на българщината в Егейска Македония (1878-1912);
22. Гръцката културна и въоръжена пропаганда – главен враг на българщината в Егейска Македония;
23. Националнореволюционното движение по време на войните за национално обединение (Първатата и Втората Балканска война);
24. Букурещкият мирен договор и разцепването на Македония между Сърбия, Гърция и България;
25. Сръбския и гръцкият терор над българското население във Вардарска и Егейска Македония;
26. Участие на македонските националнореволюционни организации в Първата световна война като част от войните за национално обединение;
27. Възстановяване на ВМРО от Тодор Александров;
28. Борбите на ВМРО след Първата световна война срещу сръбската и гръцката окупации;
29. Братоубийствените войни (убийствата на Тодор Алекандров, Александър Протогеров и др. дейци на ВМРО);
30. Възникване на нови революционни организации (МФО и ВМРО-обединена) под влияние на социалистическите и коммунистическите идеи;
31. Решението на Коминтерна през 1934 г. за създаване на „македонска нация“ и грубата му намеса в революционното движение;
32. Майският манифест и опитит за субординиране от Коминтерна на македонското революционно движение;
33. Обединението на Вардарска Македония с България през периода 1941–1944 г.;
34. Обновителният процесс във Вардарска Македония;
35. Отношението на македонските комунисти към обединението на България;
36. Груба намеса на ЮКП в дейността на МКП;
37. Отказ на българското комунистическо правителство да защитава Българската национална кауза за Македония под натиска на СССР и Титова Югославия след 1944 г.;
38. Създаването през 1945 г. на НР Македония и реализиране решенията на Коминтерна за създаване на  „македонска нация“, „македонски език“ и „македонска история“;
39. Диктатът на Москва и Белград за македонизиране на българите от Пиринска Македония и подготовка за отстъпването ѝ на Югославия;
40. Изключване на ЮКП от информбюро през 1948 г. и промяна в политиката за македонизация на българите от Пиринския край;
41. Отказ на БКП от политиката на македонизиране на Пиринска Македония, след 1948 г., но обричане на  „македонския въпрос“ на забвение;
42. Българо-Югославските отношения от 1948-1989 г. и „македонския въпрос“. Период на безпринципни компромиси и непоследователна защита от антибългарските нападки на македонистите;
43. Безпътицата на българските правителства по македонския въпрос след 1989 г. Време на действащ  „националнихилизъм“;
44. Отношение на български интелектуалци от Р Македония към бъдещето на Македония след 1991 г.;
45. Пробуждане в българския елит по „македонския въпрос“ и позицията на правителството на Бойко Борисов по този въпрос;
46. Жив ли е българският дух във Вардарска Македония?;
47. „Един народ в две държави“  - алфата и омегата на новата българска политика за Македония;
48. Отношението на Република България към приемането на Република Македония за член на ЕС.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарница Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв..