Защо Майският манифест предизвиква конфликт в ЦК на ВМРО

За съставянето на Майския манифест отначало е натоварен ген. Протогеров, който преотстъпва изпълнението на тази задача на Димитър Влахов.

В началото на м. юни 1924 г. Тодор Александров се завръща в София. Веднага му се представя окончателният вариант на манифеста.

Междувременно неговото посещение в Лондон и Рим променя сериозно първоначалната му нагласа  за революционния характер на манифеста.

Той вече го намира като:

• свръхреволюционен;
• прекалено ангажиращ ВМРО с революционната стратегия на Коминтерна;
• компрометиращ националната ориентация на ВМРО;
• ангажиращ ВМРО да призове всички македонски българи да започнат безкомпромисна борба с правителството на проф. Александър Цанков;
• обвързващ ВМРО с идеята за създаване на Балканска федерация.

В писмо до ген. Александър Протогеров той пише: „Получиха се преписите от Манифеста и декларацията на депутатите. Като ги четох, космите ми настръхнаха. Неизмерими пакости ще се нанесат не само на борческа Македония, но и на цялото българско племе …”

В това писмо той настоява да се съобщи на Димитър Влахов де не публикуват манифеста под никаква форма.

Генералът също споделя притесненията на Т. Александров. На неговото нареждане двамата (Димитър Влахов и Петър Чаулев) веднага да се върнат в България, получава отговор от Влахов, който пише, че не разбира притесненията на Тодор Александров и на генерала да не се публикува манифестът. Това поведение на двамата представители на ВМРО във Виена се вижда странно на двамата водачи.

За да предотвратят непредвидими последици, те изпращат във Виена Петър Шанданов и Йордан Гюровски, за да убедят Петър Чаулев да се дистанцира от твърдото поведение на Димитър Влахов.

В писмото, което носят до него, се казва: „Ако действително се споразумеем с болшевиките и те по свои съображения разпространят този факт, не само ще изгуби нашата кауза симпатиите на целия свят, но ще навлече омразата на правителствата на Англия, Франция, Италия и др… Защото щом нашата организация стане болшевишка, тя загубва ореола си на идейно общонародна организация, превръща се в класова, партийна…”

Въпреки промяната на становището на Александров по отношение на манифеста, натискът върху него продължава. Той идва предимно от функционерите на Коминтерна, както и от дейци на БРП(к).

Разривът с правителството на Цанков довежда до ускоряване на преговорите между организацията и представителите на Коминтерна и на Македонската федеративна организация във Виена.

Подписване на Майския манифест (1924 г.)

Майският манифест е документ, написан в духа на болшевишката комунистическа доктрина.

В него е изложена една политическа визия за бъдещото развитие на отношенията между Коминтерна и ВМРО, както и с другите революционни сили в Македония от позициите на марксизма-ленинизма.

Проектът на Майския манифест е обсъден и одобрен от тримата членове на ЦК на организацията още преди заминаването на Тодор Александров, който упълномощава екипа да преговоря, но „без да бързат да подписват“.

След неговото отпътуване преговарящите вероятно се съгласяват на допълнителни компромиси по отношение исканията на Коминтерна.

На 6 май 1924 г. Александър Протогеров и Петър Чаулев като редовни членове на ЦК подписват документа.

Първоначално е взето решение манифестът да бъде обявен от ВМРО в скоро време. След това Тодор Александров и Александър Протогеров се разколебават да го оповестят.

Те привикват Димитър Влахов и Петър Чаулев да се приберат в България и да прекъснат връзка с федералистите и комунистите.

Предварителният текст на манифеста апелира към обединение на всички крила на македонското освободително движение в „единен балкански революционен фронт“ и към тясно сътрудничество с Коминтерна. 

Въпреки договореното, „Виенската централа“ не изпълнява задълженията си спрямо ВМРО да премахне федералистките чети в Македония.  

На 5 юни, след близо двумесечно отсъствие, Тодор Александров се завръща в България. Но още със стъпването си на българска земя той телеграфира на Димитър Влахов да не се публикува манифестът и да не започва издаването на уговорения общ вестник „Балканска федерация”.

Александров настоява и за нова среща с Чаулев и Влахов в София.

Манифестът наистина не се публикува, но става ясно, че Александров се готви да се откаже от подписа си под него.

Това води до тежък конфликт в ЦК на ВМРО, като Чаулев и Влахов държат на документа, а генерал Протогеров е с неясна позиция.

В началото на юли 1924 г. във Виена се провеждат нови разговори между Коминтерна и ВМРО, но без резултат.

Междувременно на V конгрес на Коминтерна, проведен между 17 юни и 8 юли в Москва, за пръв път вече не се говори за българи в Македония.

Използва се неопределеното понятие „македонци“, без обаче да се има предвид отделна народност.

На 18 юли 1924 г. Димитър Влахов публикува манифеста в издадения първи брой на в. „Балканска федераия”, въпреки предупреждението на двамата водачи на ВМРО. Този акт довежда до бурна реакция от страна на  правителството, Военния съюз, политическите парти и българската общественост. Военният съюз незабавно иска обяснение от ръководството на ВМРО дали организацията е сключила съюз с враговете на гражданското общество и демокрацията.

Димитър Влахов по-късно дава следното обяснение за несъобразяването си с искането на Тодор Александров да не се бърза с публикуването на Манифеста: „Реших да публикувам целия оригинален текст на Манифеста, за да може всеки читател да си състави ясна представа за целите и задачите на този документ”.

С манифеста ВМРО поема задължението да води борба за освобождаването и обединяването на Македония като „независима и самостоятелно управляваща се държава”, да се опира на силите на македонското население, „крайните прогресивно-революционни движения в Европа и на Балканите“ и подкрепата на СССР. Така се постига обединение с федералистите, включително и с ренегатите на преминалия на сръбска служба Стоян Мишев. Крайната цел е „включването на Македония като равноправен член на Балканската федерация”

Манифестът прави разлика между „македонския“ и другите балкански народи. Затова този акт се смята днес в Република Македония като един от основните жалони по пътя към официалното признаване на отделна македонска нация.

Подписването на манифеста е резултат от политиката на СССР за привличане на македонското революционно движение към общи действия с международното комунистическо движение.

В началото на 1922 г. лявото крило на македонското движение, което се контролира от Коминтерна, започва паралелно на ВМРО да създава своя организационна структура и нелегална мрежа. Често в борбата им срещу ВМРО те са подпомагани и от гръцките, и от сръбските власти.

В манифеста не се говори за българи в Македония, а цялото население на областта е обявено за поробен „македонски народ“, който може да се смята за „самостоятелна политическа единица на Балканите“. ВМРО се обявява и против трите  държави, които са си поделили Македония — Гърция, Сърбия и България.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.