Защо се стигна до разцепление във ВМОРО

С възникването на македонското революционно движение сред неговите водачи се пораждат противоречия, които по-късно прерастват във вражда и непоносимост до омраза.

Още от създаването на организацията се зараждат две течения:

• ляво - реформаторско
• дясно - консервативно.

Ляво реформаторско движение

То се формира от членове на организацията, привърженици на анархистични и социалистически идеи. Това са представители на т.нар. Серска група.

Те развиват идеята за два възможни пътя за освобождение на Македония:

• „политически сепаратизъм”  
• „национален сепаратизъм”.

Политически сепаратизъм.

Привържениците на тази идея лансират формулата „Македония за македонците”, с което се опитват да обявят територията на Македония за територия на македонските българи. По този начин те се опитват да я предпазят от аспирациите на Сърбия и Гърция.

Популяризирането на фразата принадлежи на британския политически и държавен деец Уилям Гладстон.

През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество - Френсис Стивънсън, Гладстон пуска в обращение девиза „Македония за македонците“. Постепенно тази максима получава широка известност.

В предговор към брошурата „Македонският въпрос“, включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва „македонци“ като колективно име на разнообразното население на областта.

Според Гладстон това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от „въоръжени пропаганди“, трябва да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия.

Това е и искането на българския етнически елемент в областта и на неговата ВМОРО.

Въпреки намеренията си организацията не успява да убеди, с малки изключения, инородното население в Македония и международната общественост в идеята си.

Целите на девиза „Македония на македонците“ са разяснени в излизащия в София вестник „Право“, неофициален орган на ЦК на ВМОРО. В началото на юни 1902 г. там е публикувана статията „Политически сепаратизъм“, в която е направено ясно разграничение от „национален сепаратизъм” и е формулирана основната му компромисна цел: запазвание „на българското племе цяло, макар и разделено политически!“.Употребата на понятията „македонци“ и „македонски емигранти“ се отнася тогава еднакво към всички етнически групи в Македония - българи, власи, турци, албанци, гърци и други.

Национален сепаратизъм

Това е позиция на анархо-социалистите. Нейните привърженици не подкрепят решаването на македонския и тракийския въпроси да стане чрез присъединяването на двете области към България. Те вземат непримирима позиция срещу пряката намеса на Българската държава и Българската екзархия в освободителното дело.

Привържениците му настояват освен българи екзархисти в организацията да бъдат допускани и представители на други народности и вероизповедания, включително гъркомани и сърбомани.

Балканска федерация

Още от началото на създаване на ВМОРО лявото крило стои зад идеята за Балканска федерация, която да се изгради на мястото на Османската империя.

Основната идея на левия политически проект е Македония и Одринско да се обособят като самостоятелна федерална единица с равноправие на всички граждани, живеещи в нея, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Дясно консерваторско течение

То не само допуска възможността за обединение на Македония и Тракия с България, а работи активно за осъществяване на тази идея.

За тази цел дясното консерваторско течение настоява за тясното сътрудничество с българските власти, включително и за отпускане на военни помощи, за запазване на идеите от началния период на организацията, като в нея да имат право да членуват само българи-екзархисти.

Членовете му се противопоставят на всякаква форма на сътрудничество с отоманската администрация, което левичарите са склонни да допуснат.

Консерваторите акцентират на автономията на Македония и Одринско като етап в борбите за обединение с България. Те подчертават голямата и обединителна роля, която играе в борбата Българската екзархия.

Между двете крила има и групи, настояващи за компромис между тях, но техните привърженици са гледани с подозрение и от двете страни.

Начало на разцеплението във ВМОРО

При условията на революционната борба сред водачите се открояват личности със силен, твърд и почти авторитарен характер, които трудно приемат чуждото мнение. Това е достатъчен повод за възникване на крамоли по време на дискусии по различни въпроси на организацията.

Нека отбележим факта, че Сандански се представя като едноличен лидер на Серски революционен окръг в следилинденския период. Безспорно, неговата личност не е лишена от притегателна сила, която, в съчетание със суровите му и на моменти брутални методи на действие, го превръща в неоспорим революционен водач.

Нарастващата популярност на Сандански неизбежно предизвиква засилване на неговите аспирации да оглави ръководството на ВМОРО и да наложи вижданията си над нейната цялостната политика.

Различия относно бъдещето на ВМОРО

На Рилския конгрес през октомври 1905 г. под председателството на Даме Груев се развихрят бурни дискусии относно бъдещето на ВМОРО. Това дава тласък на разцеплението в самата вътрешна организация.

По време на този конгрес Сандански застава начело на т.нар. „Серска група”. В периода 1904-1905 г. тя започва активно да се противопоставя на дейността на Върховния македоно-одрински комитет.

Още през първите дни на януари 1904 г. Сандански  и неговите привърженици изготвят “Директива за бъдещата дейност на Вътрешната организация и упътване за прилагането й“, която е алтернативно указание за дейността на ВМОРО за разлика от позицията на останалата част от водещите дейци на организацията. Така че директивата се превръща в първия документ, който указва, че в средите на ВМОРО започват процеси на разцепление.

Различия в становищата за вдигане на въстанието

Още по време на Рилския конгрес групата на Сандански енергично се съпротивлява на предложението за вдигането на Илинденското въстание. Основен претекст е неподготвеност на населението и липса на достатъчно оръжие.

Различия в отношението си към България

По въпроса за отношението към България и предоставяните от нея средства Серският окръжен конгрес от 1907 г. продължава да отстоява крайно нецелесъобразното и доктринерско становище, характерно за крайната левица.

Резолюцията, приета от конгреса, съдържа остри обвинения срещу официална България в предизвикване и поддържане на разделението във ВМОРО.

По отношение на средствата от официални източници конгресът постановява, че организацията в своята бъдеща дейност ще ,,отхвърля безусловно всякакви материални помощи, давани от заинтересованите държави.’’

При тези условия въпросът за получаването на правителствени помощи (или за техния отказ) чрез постоянното му преекспониране се превръща в основния и практически единствен реално значим разграничителен белег между по-голямата част от ВМОРО и представителите на Серски революционен окръг.

Левицата, към която принадлежи Сандански, налага приемането на резолюция в смисъл, че организацията с всички възможни средства ще се противопоставя на чуждото проникване в Македония и на първо място на българското политическо влияние.

Странно е, че по-голямата част от дейците на Серската група са революционери, които произхождат от Царство България и се декларират като българи, а водят тази крайна антибългарска политика, докато родените революционери в Македония обратно - пропагандират и работят за едно бъдещо присъединяване към България.

Различия в идеологията

Опитите от недалечното минало серчани да бъдат квалифицирани като марксисти са безуспешни. Очевидна е несъстоятелността на такова твърдение. Идейните възгледи на дейците в Серско и днес трудно могат да бъдат категоризирани, макар че се отличават с един подчертан анархо- социалистически привкус. Известно е, че тази  позиция  се отстоява под идеологическото ръководство на Димо Хаджидимов.

Всъщност, в своя окръг серчани усърдно провеждат общата политика на ВМОРО и това, което може би най-много ги отличава, е прилагането на революционния терор в по-големи мащаби от обичайните, наложени като стандарти в практиката на революционната организация.

Въпреки това противниците на Яне Сандански отричат изцяло идейните мотиви, като обясняват поведението му единствено със стремежа да се наложи като водач на организацията.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.