Защо СССР обявява война на България

Върховното командване на Съветския съюз замисля да се предприеме настъпателна операция на територията на България, като за това се отдели цял фронт и се вземат мерки да се постигне изненада чрез бърза подготовка и светкавично осъществяване на операцията.

В стратегията на СССР едно бързо нахлуване в България е възможност да се парират евентуални действия на Великобритания по откриване на фронт на Балканите.

На 22 август 1944 г. заместникът на върховния главнокомандващ маршал Георгий Жуков е извикан във Върховното главно командване, където получава задачата да разработи план за настъпление в България на 3-ти Украински фронт. Неговата численост възлиза на 258 000 души, 169 000 от които са стрелкови войски, разполагащи с над 6300 оръдия и минохвъргачки, 470 танка и самоходни артилерийски установки и с над 720 самолета. На 29 август 1944 г. Върховното главно командване поставя задача на щаба на 3-ти Украински фронт, базиран в гр. Черна вода, Румъния, със стремителен марш да съсредоточи войските си на румънско-българската граница в Добруджа.

Вечерта на 4 септември 1944 г. планът за операцията по окупацията на България е готов. 

Близката задача на 3-ти Украински фронт е да навлезе в България и да постави под контрол територията до линията Русе-Карнобат-Бургас.

Отделено е специално внимание на завземането на градовете Варна и Бургас и на пленяването на германските кораби в двете пристанища. Крайната цел е овладяването на района на София и пълното окупиране на България

На 5 септември 1944 г. планът е утвърден от Върховното главно командване

На 2 септември Народната, Демократическата партия и БЗНС съставят кабинет начело със земеделеца Константин Муравиев, който започва да възстановява конституционния ред в страната.

Обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната, възстановени са политическите партии.

Комунистите, които са активно подкрепяни и направлявани от Москва, и знаят, че Червената армия е на границата с България обявяват курс към въоръжено въстание срещу новата фашистката власт.

Против е бил само военният министър ген. Иван Маринов, който настоява да се изчака. Така той целенасочено проваля решението да се обяви веднага война на Германия, за да може СССР да има повод да обяви война на България

Неслучайно ген. Маринов участва в Деветосептемврийския преврат и отваря вратите на Министерството на войната, пускайки частите на Отечествения фронт (ОФ). В замяна след преврата е назначен за главнокомандващ на българската армия.

Формалният мотив е, че България продължава да е в съюз с Берлин. Москва прави тази стъпка, въпреки че София е подготвила скъсването на отношенията си с Германия.

Сталин не желае по никакъв начин да види България нито неутрална, нито доминирана от Англия и САЩ. Той смята България вече като част от съветската сфера на влияние и по-далечният му план е тя да бъде окупирана, а начело да постави правителство на ОФ, чрез което и комунистите да влязат във властта, както и става.

Три часа след като СССР обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие.

На 5 септември 1944 г. СССР връчва нота  на българския пълномощен министър Иван Стаменов с която уведомява българското правителство, че прекъсва дипломатическите си отношения с Царство България и му обявява война

В София нотата е предадена от съветския посланик Димитър Яковлев на премиера Муравиев, който е и министър на външните работи. Същият ден министърът на външните работи на Съветския съюз Вячеслав Молотов уведомява посланиците на САЩ и Великобритания в Москва, че СССР обявява война на България.

В нотата се посочва: Повече от три години България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа... Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар.неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз... По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветския съюз се намира в състояние на война с България.

През 8 септември 1944 г. България е окупирана от съветските войски. Според договореностите на Великите сили държавата ни минава в съветската сфера на влияние.

На 6 септември България обявява война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Македония. В същия ден войските на СССР навлизат и окупират страната.

Този факт е от решаващо значение за идването на власт в страната ни на Отечественият фронт, както и за водената просъветска политика от държавата, включително в отношенията ни с Югославия.

Намеренията на СССР постепенно стават ясни за съюзниците.

На 17 октомври 1944 г. посланикът на САЩ в СССР Хариман пише до Държавния департамент: ...В случая с България руснаците категорично отказват да приемат включване на каквито и да е специфични условия в примирието, даващи равен глас на трите сили в Контролната комисия, след прекратяване на военните действия с Германия… Руснаците продължават да отказват да включат обща клауза по отношение на България, задължаваща я да изпълнява което и да е искане на съюзниците по отношение на възстановяване на мира и сигурността…

Същото се потвърждава от посланика отново на другия ден, когато той пише: Молотов отхвърля предложението трите правителства да имат равно участие през втория период по отношение на практическата работа и отговорността на комисията. Той твърди, че практически това би означавало елиминиране на съветското ръководство над дейността на Контролната комисия, което при сегашните обстоятелства в България единствено би довело до липса на каквато и да е посока в дейността на комисията при прилагането на условията на споразумението и така няма да е в интерес на съюзниците.

Контролната комисия за България има за цел да регулира и наблюдава изпълнението на условията по примирието. СССР фактически отнема възможността на съюзниците да влияят върху демократичните процеси в следвоенна България, продължават окупацията и подпомагат установяването на комунистическа диктатура. Съюзното (Съветско) Главно командване установява пълен контрол върху стопанството на страната, комуникациите и средствата за масова информация.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.