Защо ВМОРО създава четнически институт в Македония
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев
В края на ХIХ век във вътрешността на Македония действат много харамийски чети. Те се формират спонтанно по различни поводи - от стремеж за отмъщение до чисто криминални опити за ограбване на богати турци керванжии. По своята същност това са „частни” въоръжени образувания, които си поставят предимно криминално стъкмени планове и действия. По правило тези „чети” се сформират на територията на Княжество България и щом пукне пролетта навлизат в Македония и осъществяват своите планове. През есента тези чети отново се прибират в България.
След 1895 г. ръководителите на ВМОРО започват да изучават основно тяхното поведение и психологически ефект върху поробителите. Затова те правят опити да ги привлекат на своя страна отначало за пренасяне на оръжие и изпълняване на други поръчки.
По-късно ръководителите на организацията правят опити да ги поставят под контрол, насочвайки тяхната дейност в борбата срещу поробителите.
През 1897 г. в устава и правилника на БМОРО не се говори за организиране на чети и четническо движение. Съгласно устава единствените въоръжени структури на организацията са куриерската служба и институтът на тайната изпитателна и наказателна полиция. За изпълнение на свои наказателни акции срещу предатели, изменници и врагове те формирали временни организирани чети, които след акцията са разпускани.
Пръв Даме Груев през 1897 г. води преговори с харамийските войводи от Солунско - Апостол Петков и Иванчо Карасулийски. Неговата цел е тези хайдушки чети да поемат един нов път – борбата за освобождение на Македония, като загърбят и изоставят своето криминално минало.
Гоце Делчев добре разбира възможността да се използва рационално въоръженият ресурс на „харамийските чети”. Подобно на Даме Груев и той полага усилия за превъзпитаване на войводите на тези чети и да ги превърне в честни и предани на делото на организацията работници. По-голямата част от „харамийските чети” са успешно привлечени и поставено под контрол на организацията. Тези от тях, които отказват да сътрудничат, са разоръжени, а техните войводи наказани.
Постепенно в БМОРО възниква идеята да се създадат организационно-агитаторски чети, които да разясняват сред българското население на Македония целите и задачите на организацията.
В резултат се пристъпва към сформиране първата организационно-агитаторска чета с войвода Васил Чогов. Нейната задача е да събере пари за новосъздадената бомболеярна в село Сабляр, да разпространява идеите на организацията пред местното население. Всичко това довежда до сериозни промени в стратегията и тактиката на БМОРО в борбата срещу поробителите.
За кратко време броят на организираните чети от БМОРО се увеличава :
- в Македония влиза от България четата на Кръстьо Захариев;
- в Кичевско е формирана четата на Дуко Тасев;
- в Гевгелийско се организира четата на Иванчо Карасулията;
- Апостол Петков и Спиро Карасулски сформират чета от 12 души;
- Илия Кърчовалията действа с 6 души в Серско.
Какво представлява четническият институт на ВМОРО
Това е нелегална военизирана структура на ВМОРО, която има за цел популяризирането на идеите на организацията и нейното разрастване.
Както казахме по-горе институцията е създадена през октомври 1899 г. с окръжно на ЦК на БМОРО и ВМОРО.
В процеса на революционната борба настъпва остра нужда за създаването на постоянни чети, които да извършват въоръжени акции и да укриват компрометирани легални дейци на организацията. Тази необходимост се появява след първия сериозен провал на ВМОРО - Винишката афера от 1897 г. Тогава се пристъпва към създаването на първите малобройни чети, изпратени в Малашевско, Струмишко и и Радовишко. Всяка една от тях е съставена от трима души, добре подготвени организационни дейци.
Процесът на изграждане на чети във вътрешността на Македония преминава през няколко етапа.
Отначало се образуват групи от по 3-4 души за изпълнение на конкретна задача.
По-късно се създават постоянно действащи чети в Гевгелийско и Костурско, които служат за убежище на преследвани членове на организацията. През третия етап четите достигат 10-12 души и кръстосват целия район с организационно- агитационна задача. Гоце Делчев, съвместно с Борис Сарафов, замисля организирането на голяма чета, чиято цел е нахлуването във Виница и унищожаването на местните архиви.
В средата на октомври 1899 г. ЦК на ВМОРО препоръчва създаването на агитационно-организационни чети във вътрешността на Македония.
Това става с окръжно от 14 точки, издадено в края на 1899 г. и разпратено до околийските ръководители, с което се разформироват терористичните групи, съществували дотогава. На следващата година окръжното е разширено в правилник от 44 члена.
В София Гьорче Петров организира чети за Гевгелийско, Кочанско, Кратовско и Битолско. Поради разрасналата се дейност с окръжно на ЦК на ВМОРО в края на 1899 г. организацията преминава към активно разширяване на четническия институт.
Един от големите проблеми на БМОРО в началото и по-късно на ВМОРО е недостигът на подготвени революционни кадри. Липсват специално подготвени лица, които да се справят с поставените им високоотговорни задачи за разясняване сред българското население на големите цели, които си поставя революционната организация – освобождението на Македония.
За създаването на организационни кадри се налага сформирането на школи за подготовка на четници и войводи. Такава роля се заемат да играят четите на Михаил Попето, Христо Чернопеев и Марко Лерински - и тримата родом в Княжество България.
В края на 1900 г. четите им се превръщат във военни школи за подготовка на четници и войводи.
След организирането на първи агитационно-организационни чети на територията на Княжество България се пристъпва към създаването им и на територията на Македония. Така постепенно се изграждат въоръжени чети във всеки революционен окръг.
Създаване на устав и правилник за дейността на четите
За началник на института е определен Гоце Делчев. От спомените на д-р Христо Татарчев, Христо Матов и Иван Хаджиниколов става ясно, че за всеки революционен район се предвижда създаването на една чета от 3-4 нелегални дейци.
С увеличението на действащите чети се налага създаване на правилник, който да унифицира задълженията и правомощията на войводите и четниците.
Още в 1896 г. обаче е изготвен проектоустав за четите от Гьорче Петров и Димитър Венедиков, в който са отразени опитът и достиженията на българското националноосвободително движение. Той е преразгледан и дооформен от Христо Матов и Пере Тошев, но поради избухналата през януари 1901 г. Солунска афера се осуетява масовото му разпространение.
Правилникът отново е преработен от Гоце Делчев и Гьорче Петров в началото на 1902 г. заедно с преработените устав и правилник на ВМОРО година и го отпечатват. Така първите чети се появяват и в Одринска Тракия.
С помощта на тези чети се осъществява Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Въпреки сътресенията след потушаването на въстанието четническият институт продължава да има водеща роля в революционното движение на българите, като активно се съпротивлява на засилващите се сръбска и гръцка въоръжени пропаганди в Македония.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25.00 лв.