Защо ВМРО създава собствена разузнавателна служба
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
След Деветоюнския преврат се разиграват серия от политически актове на обединяване и разединяване на политическите формации, в резултат на което политическата обстановка в страната става несигурна и объркана.
Отношението на политическите формации към ВМРО започва да губи характера на постоянна подкрепа. За това допринася и конфронтацията между отделните фракции, завършващи с публични улични убийства.
В очите на политическия елит ВМРО става опасна формация.
Това налага ръководството на ВМРО да обсъди въпроса за създаване на собствено разузнаване, което го информира своевременно за всичко, което става в България.
ПРОЕКТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА НА ВМРО
Ген. Александър Протогеров разработва проект за изграждане на разузнавателна служба на ВМРО, съобразен с всички изисквания за секретност и ефективност на действията.
Разузнаването на ВМРО трябва да следи:
- контрачетите от сръбското „Сдружение против българските бандити”;
- гръцкия македонски юмрук на андартите;.
- сръбските и гръцките училища и просветни дружества;
- поведението и активността на ренегатите от ВМРО;
- поведението на колонистите;
- поведението на македонски българи, преминали през гръцка и сръбска военна служба;
- задължават се околийските войводи на ВМРО да водят точна статистика на броя и въоръжението на чуждите военни части в районите си;
- на Младежката македонска тайна революционна организация (ММТРО) се поставя задача да изучава и анализира всички средства, които се употребяват за денационализиране на българското население;
- Задграничното представителство според инструкцията следи и противодейства на сръбското и гръцкото разузнаване главно в България.
- След специален подбор са определени и назначени главни разузнавачи. Те са разпределени на териториален принцип по революционни окръзи. След назначението си те веднага пристъпват към работа.
За да информира ръководните дейци на ВМРО по революционни окръзи, от втората половина на 1926 г. започва издаването на „Разузнавателен бюлетин на ВМРО”. Той започва да захранва с информация пропагандния фронт на ВМРО в България и чужбина.
ЗАМИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА СЛУЖБА НА ВМРО
Ефикасността на разузнавателната служба намалява след появилите се противоречия между членовете на ЦК на ВМРО през 1927-1928 г.
Дейността ѝ замира окончателно след убийството на нейния създател ген. Ал. Протогеров на 7 юли 1928 г.
ПРЕДЛАГА СЕ ПРОЕКТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ТАЙНА ПОЛИЦИЯ НА ВМРО
Животът на организацията показва, че е необходимо да се изгради тайна полиция. Тя трябва да следи за дейността на въоръжената пропаганда на Сърбия и Гърция и има за задача да разкрива евентуални ренегати или доносници на тези пропагандни органи.
Освен това тя трябва да следи и за поведението на османското управление в даден район и отношението му към българското население.
Сръбските репресии върху българското население през 1926 г. във Вардарска Македония се засилва. В отговор на това се засилва и отпорът на ВМРО.
Кралство Югославия реагира остро срещу България и се подготвя за война, но среща съпротивата на Великобритания, Франция и Италия.
На 11 август 1926 г. Югославия, Гърция и Румъния изпращат колективна нота на България, в която се иска разтурянето на ВМРО, ВТРО, ВЗРО и ВДРО.
Под силния международен натиск граничният контрол е засилен, в Кюстендилско и Петричко е обявено военно положение, а на граничните началници е наредено да не допускат преминаването на въоръжени чети извън България.
СПОРАЗУМЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО С ВМРО ДА ПРЕУСТАНОВИ СВОЯТА ДЕЙНОСТ В МАКЕДОНИЯ
След тайна среща на Иван Михайлов с министър-председателя Андрей Ляпчев е договорено четите на ВМРО да преустановят навлизането в поробена Македония, а правителството от своя страна да не руши организацията на ВМРО в Пиринска Македония.
Въпреки това чети от вътрешността на Македония продължават революционната си дейност.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.