Защо ВМРО търси външнополитически съюзник в лицето на Москва (1923 г.)

След преврата през 1923 г. в България започват да се редуват правителства, които оставят Македонския въпрос и отношението към ВМРО на втори план.

През 1923 г. ръководството на ВМРО изпада в състояние на политическа изолация при следната международна и национална политическа обстановка:

• В края на 1923 и 1924 г. Европа е обхваната от вълна, формираща мощно пацифистко движение.
• Правителството на проф. Цанков е без опора в българския народ, затова:

• няма друг изход, освен да се огъне пред Югославия;
• той продължава политиката на Стамболийски по Македонския въпрос;
• Цанков търси на всяка цена подкрепата на югославското правителство и Малката антанта за излаз на Егейско море през Тракия. Това означава гарантиране на Вардарската долина и Солун за Югославия.
• Българските правителства силно ограничават помощта за организацията, дори се чуват гласове за разпускането ѝ, за да не дразним Сърбия, Гърция, Румъния и Турция, настръхнали и готови по всякакъв повод да нападнат като чакали и да разкъсат страната ни.

Проведените международни контакти на ръководни дейци на ВМРО не срещат очакваната  международната финансова помощ, добрите италиански приятели също отказват подкрепа.

Всичко това става при условие на засилена въоръжена пропаганда от страна на Сърбия и Гърция в Македония.

Усложнената политическа обстановка в България и конфликтите между политическите течения в организацията довеждат ЦК на ВМРО до политическа безизходица.

Политическата ситуация у нас и в Европа налага нова политическа стратегия на ВМРО

При тази сложна национална и международна политическа ситуация ръководството на ВМРО, начело с Тодор Александров, се чувства безпомощно, за да намери рационално и изгодно за организацията решение.

Всичко това налага ВМРО да се ориентира към търсене на контакти и сближение с оглед намиране на нов политически съюзник в лицето на:

• СССР;
• Коминтерна;
• Опозиционните политически сили в Югославия и на първо място с Хърватската селска партия.

Проучвателна обиколка на ген. Александър Протогеров в Европа и резултатите от нея

За реализиране на идеята за намиране на нов съюзник ЦК на ВМРО натоварва ген. Александър Протогеров да предприеме една разузнавателна дипломатическа обиколка в Европа, за да възстанови добрите контакти, които е подържало ВМРО с правителства и частни организации.

За съжаление редицата срещи и разговори, които провежда с авторитетни представители в европейските държави, завършват без успех.

При тази сложна обстановка той решава да предприеме един политически рискован акт - среща с представители на неглижираната по това време от цяла Европа дипломатическа мисия на Съветския съюз.

Така се стига до контакт със служители в съветското търговско представителство, като си урежда среща с българина Кръстю Раковски, тогава председател на съвета на народните комисари на Украинската СССР. С негова помощ Протогеров се свързва със съветските представители в Рим и в Берлин, които му връчват покана да посети Москва през следващата година.

По време на Генуезката конференция през 1922 г. Ал. Протогеров и Н. Томалевски се срещат с Кр. Раковски и го молят съветското правителство да отпусне материална помощ на организацията.

Поведението на ген. Протогеров спрямо СССР се посреща с радост в Москва. За тях възможността да установят контакт с мощната въоръжена сила на ВМРО на Балканите открива нов хоризонт в тяхната революционна стратегия. Те питаят скритата надежда да обвържат в своите мрежи ВМРО и да го превърнат в оръжие за осъществяване на своята революционна доктрина.

След дипломатическата акция на ген. Александър Протогеров Тодор Александров решава да установи контакт със съветски представители.

Малко преди деветоюнския преврат ЦК решава да изпрати Д. Влахов и М. Монев в Москва за преговори със съветското правителство.

По неизвестни засега причини това посещение се забавя и се осъществява през август.

Така се стига до подписването на Майския манифест.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.