Знаковите имена на революционното движение в Македония

Любомир Весов

Любомир Илиев Весов е български революционер, офицер и поет, деец на националноосвободителното движение в Македония, деец на Македонското студентско дружество „Вардар“, окръжен войвода на ВМРО в Западна Македония.

Роден е през 1892 г. в град Велес. Баща му Илия Весов е активен деец на българската община в града.

Любомир Весов завършва средното си образование в София. След края на войната завършва висшето си образование – право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и се отдава на революционна дейност. През март 1920 г. Весов е един от основателите и ръководителите на Македонското студентско дружество „Вардар“.

Още като ученик се включва в редовете на ВМОРО и няколко години е четник в Македония.

В Балканската война е доброволец в Македоноодринското опълчение в четата на Иван Попов, Христо Силянов и в Сборната партизанска Демирска рота на МОО.

През април влиза в четата на Петър Чаулев, която има задачата да превземе моста на р. Вардар при Градец и след това да настъпи към гара Демир Капия, за да се озове в тила на сръбските части, разположени по десния бряг на реката при Криволак. Четата изпълнява задачата и по време на Криволашкото сражение обезврежда и унищожава много сръбски отделения. Награден е със сребърен медал. Проявява се с благородно отношение към местното турско население.

Участва във Валандовската акция на 20 март 1915 г. Заедно с войводите Ване Стоянов, Петър Овчаров, Петър Чаулев и Панайот Карамфилович и с общо 1000 четници разбиват сръбските войски в трите укрепени пункта – Валандово, Пирава и Удово. Убити са 470 сръбски войници и 7 офицери, а Валандово е превзето, след което четите се изтеглят в България.

След включването на България в Първата световна война е ротен командир в Българската армия, а след прогонването на сръбските войски от Македония е комендант на град Крушево.

От 1920 г. Любомир Весов е крушовски войвода. Лидерът на ВМРО Иван Михайлов пише за Весов: „Любомир вдъхваше доверие със своята естественост и прямота. Разговаряйки с него, чувства се вродената му скромност; и не получавате бързо убеждение, че имате работа с много издигнат, културен човек. Но без да има нужда от втор разговор, разделяте се от него убеден, че притежава непоклатими убеждения и способен всякак да ги брани, макар да не е пледирал с много думи пред вас. Подобни положителни характери, надарени с идеализъм, са най-ценните елементи, бих казал съставляват гръбнака на всяко обществено дело и особено на ръководния идеен елит на народните освободителни борби“.

От 1913 г. Любомир Весов започва да публикува свои стихотворения – любовни, пейзажни и патриотични. Междувременно прави и преводи на редица руски поети. През 1923 г. в стихотворенията му са събрани и посмъртно са издадени в стихосбирката му „Стихотворения“.

На 5 ноември 1922 г., обграден от сръбска полиция в село Острилци, Крушовско, се самоубива. Погребан е в Крушево. Смъртта на Любомир Весов се приема от ВМРО и македонските бежанци в България като голям удар върху националноосвободителното движение.

Илия Кушев

Илия Банов Кушев е български офицер и революционер, войвода на чета на Вътрешната македонска революционна организация, член на Македонското студентско дружество „Вардар“.

Роден е през 1896 г. във Велес в семейството на българския просветен и революционен деец Бано Кушев. Чичо му Петър Кушев също е легален деец на ВМОРО, а брат му Тодор Кушев е четник във ВМРО.

През 1913 г. завършва с последния двадесет и седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия. След войната следва право в Софийския университет, но прекъсва следването си, за да се включи в революционната борба на възстановената ВМРО. През август 1919 г. участва в създаването на Македонското студентско дружество „Вардар“ и е член на настоятелството. Капитан Илия Кушев завършва Военното училище.

След Междусъюзническата война през 1913 г. емигрира в България, където завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война като поручик от Първи артилерийски полк на Пета пехотна дунавска дивизия на Българската армия. Членува във Военния съюз.

Изпратен е в Македония като велешки околийски войвода. Иван Михайлов пише за Кушев: „Кушев бе много сериозен човек, високо културен, с поетически дарби. Притежаваше силна воля. В негово лице нашето отечество изгуби положително един обещаващ борец, с качества за водачество“. Загива през 1922 г. край село Ърлевци, убит от турци предатели от неговата чета заедно с четниците си Иван Гьошев от Крайници и Мане Кратовски от Кратово.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.