Без поука

Петър ГАЛЕВ

За пореден път мнозинството българи не отиде до урните, смятайки, че така се дистанцира от всичко, което го омерзява през последните над 20 години. И отново пасивните дадоха сила на монолитни групи избиратели, които в общия случай не си задават морални или рационални въпроси, но за сметка на това стриктно се явяват в секциите при всеки избор. Няма как да не направим аналогия със затискащите ни през последните години постоянни природни и човешки предизвикани катаклизми.

Почти никой не си извади поука, не взе мерки да защити имота си, не направи застраховка. Със същата автодеструктивна страст продължаваме да наливаме енергия в платения и контролирания вот. Защото той видимо няма да бъде озаптен от все по-имагинерното понятие „държава”. Можем, всъщност можехме, да го обезсилим ние, ако бяхме пуснали бюлетина. За която и да е партия, стига това да е мотивирано от реалната ни воля, а не от 30 лева или от някакви увеличени през перфидна пропаганда страхове.

Може и да е случайно, но е знаково, че масовата цена на купения глас съвпада с дадените преди 1981 години сребърници за предателството на Христос. Днес предаваме безвъзмездно на дребни търговци правото и задължението да определим кой да води държавата ни. Сега си представям коментарите на неучастващите, които от кухнята и хола си пустосват срещу всичко и всички. И все пак имаме малък напредък. Дори и малцинство, гласуващите показаха, че задкулисно управление води до тежък срив за тези, които разчитат на спонтанните народни гласове. Сега ни предстоят трудни времена, за което няма кого да обвиним, освен огледалото.