Диагноза „евролудост“

Доскоро знаех, че шизофренията е заболяване на отделния индивид, което между впрочем психиатрите контролират доста успешно, ако пациентът се обърне навреме за помощ и спазва предписаната терапия. Вече се убеждавам, че има и друга, много по-злокачествена форма на болестта, която явно засяга едновременно цели групи от хора. И когато засегнатите не осъзнават, че имат проблем, а от тях се очаква да взимат съдбовни решения, перспективите никак не изглеждат розови. Когато слушам и чета изказванията на някои от европейските лидери, все гореспоменатата диагноза изниква в съзнанието ми. Един от симптомите е нереална преценка на действителността и раздвоение на личността. Точно на това ми се струва, че сме подложени в момента например българите. Тръгнете за някоя шенгенска държава с кола или самолет и на границата й ще ви спрат за проверка. Но ако сте сред тълпа от незнайни пришълци, автоматично и извън всякакви правила и закони придобивате друг, защитен статут. Отдавна стана ясно, че огромното мнозинство от напиращите към Европа не бягат от война, а от лоши условия на живот. Но нали и тук има хора, които живеят лошо? Защо не ги пускат по този критерий без граници и документи до богатия Северозапад на Европа? А България е подложена на критика, че щурмуващите телените ограждения по границите ни били отблъсквани чрез изстрели във въздуха, кучета и физическа сила (виж статията на американското издание „Политико“, цитирана от българската преса). Ами нали точно това е работата на граничната полиция? Или всички трябва да се примирим с шизофренната логика за действителността и да се молим онези горе да осъзнаят накрая, че имат сериозен проблем. Или околните, т.е. европейските граждани да кажат „стига!“, като гласуват за друг тип политика.