Диагнозата „Иванчева“

Много благодаря, но нямам нужда точно г-жа Иванчева да поставя тежка диагноза на държавата ни и да издава съобщението за смърт. Най-малко защото, ако обществото ни е болно, тя е много сериозна част от това заболяване и в никакъв случай не е откъм страната на лечението. Това, че по случайност и заради пробив на бесния популизъм беше избрана от отегчените граждани за кмет на огромен столичен квартал, с нищо не я прави по-висока от реалния ѝ морално-етичен, интелектуален и професионален ръст. По повод присъдата ѝ моето мнение е, че ако беше оправдана на фона на свидетелските показания и събраните многобройни доказателства, тогава трябваше да питаме дали държавата не е мъртва. Сега със сигурност е жива и, може би, за първи път дава признаци, че започва да работи както трябва срещу безочливата и опростачена корупция. Не отричам, че 20 години затвор изглеждат доста на фона на много други присъди, на които сме свидетели. Но такъв е законът. Съдът е определил средното според предвиденото в Наказателния кодекс наказание, което е от 10 до 30 години лишаване от свобода. Ако смятаме кодекса за несправедлив и настояваме да се промени, това е тема на друг дълъг разговор. Със сигурност, ако присъдата, дори и в омекотен вид, издържи на горните съдебни етажи, това ще е много сериозен сигнал към всички, които стават част от каквато и да е власт, за да се наядат и да преядат. А в конкретния случай осъдената по обвинението за поискан подкуп много трудно може да стане водач и вдъхновител на гражданското ми недоволство. Все пак минаха доста години и ми се иска да не кълвем на чак толкова евтини примамки. Струва ми се, че истинският въпрос не е защо е осъдена г-жа Случайно-добрала-се-до-власт, а защо доста други не са в затвора…