Долу снега!

Вече съм убеден, че виртуалната реалност от компютрите, таблетите и телефоните сериозно е променила и физическите ни възприятия за действителността. Всичко, което е различно от подредения екран, мигновения достъп до информация, услуги и забавления, започва да ни се струва бедствие. Така се получи за пореден път и тези дни. Заживяхме с такова очакване за катаклизъм, все едно никога посред зима не сме имали сняг, виелица и минус 20. Но явно не само високите технологии, даващи чувство за постоянен и пълен контрол на ситуацията, са ни изкривили. Защото в други държави са още по-напред в това отношение, а не правят обществена трагедия от всяко задръстване, буря или заледяване. Преди Нова година пътувах с кола от Краков до Закопане – техен известен зимен курорт. 80 километра ги взехме за 3 часа заради огромния трафик. Как нито един не се изнерви, не надмина колоната в насрещното, не премигна с фарове и не натисна клаксона. След това местни хора ми обясниха, че всеки предварително знае каква ще е ситуацията по празниците и си прави сметката иска ли да пътува и колко време ще отнеме това. Нито една медия не отрази „трагедията“! При нас се намесва едно особено психологическо състояние. Обичаме да сме недоволни от неща, за които не се чувстваме виновни лично. В представите ни държавата е длъжна да държи природата под юзда и да ни осигури условията за придвижване и живот, на които обичайно сме свикнали. Не ни интересува, че това реално няма как да стане. Нито обикновено правим нещо за собственото си улеснение – като смяна на гумите, вериги, въздържане от път без спешна причина. Длъжни са ни и туйто. Е, успяхме да побъркаме администрацията - хвърля луди пари на вятъра, да не каже някой, че зимата ги е изненадала… Богатска работа.