Дрифт на наглостта

Направо ме изуми колко естествено и категорично, сякаш става дума за хляба и водата, млади мъже настояват пред обществото и медиите полицията да не ги закача заради бесуването им по пътищата, докато държавата не им осигуряла условия да си практикуват страстите. И това на фона на засилващата се човешка авто-месомелачка, дори след преизподнята в тунела на Витиня. Те имали такова хоби и все едно че е някаква физиологична необходимост, ние трябва да им я удовлетворим. Понеже всички други условия за нормално функциониране на държавата са изпълнени и преизпълнени, сега всички с данъците си трябва да платим нагаждането на писти за гонки и дрифтове. Не че джигитите гарантирали тяхното използване, ама можело така да намалее форсирането на двигатели, пиленето на гуми в градове и села. А ако не им направят писти, хич да не си мислим, че ще спрат, нямало сила, която да ги откъсне от безумното натискане на педала. Самият факт, че такава наглост се изговаря публично със съзнанието за „гражданска активност“, доказва колко се е инфантилизирало публичното ни пространство. Сега очаквам любителите на стрелби по улиците да протестират, че не могат да гърмят свободно из междублоковите пространства. И това си е тръпка, нали! Щом някой го влече, защо да го ограничаваме? Но всичко това става възможно, защото държавата отказва да въведе справедливи, бързи и неотменими санкции за кандидат-автоубийците. Да видим къде трябва да удари кървавата статистика, за да помръдне законът, а и тези, които трябва да го прилагат. А сега, понеже парите за култура, образование, здраве и отбрана са в повече, нека да дадем малко милиони за писти на скоростоманите!