Гняв срещу огледалото

Напоследък всеобщият гняв може да се обобщи с „Тук убиват деца“, „Няма нормален живот у нас“, „Изнасяйте се“… И пак опираме до това трето лице мн.ч. „Те“. И ако в Германия например могат да прехвърлят някаква вина върху наскоро дошли мигранти, които са увеличили престъпността, при нас не е такъв случаят. Т.е. тези „Те“ са част от „Ние“. Никой не е дошъл отвън да коли, да краде, да гази, да изнасилва. Това са деца, младежи и зрели индивиди, които не са станали престъпници за един ден. И много често самите те са участвали и участват в общия хор, пеещ песента за скапаната държава, но задължително визирайки не себе си, а другите. Я да се замислим всеки от нас не е ли направил нещо, за което да бъде укорен от останалите. Е, повечето – слава богу – не сме изпълнили състави на престъпления от Наказателния кодекс. Но сме участвали с действие или бездействие в култивирането на среда, в която сънародници с потенциала да бъдат добри хора и граждани се шмугват от другата страна на закона и морала. Обикновено се почва от дребни неща – избутал си някого, засякъл си на кръстовище, наругал си, паркирал си където ти падне, хвърлил си боклука през прозореца. Такова поведение не среща съответния масов граждански отпор. Нито от съответните органи, защото тяхната нечувствителност също се определя от нас. Ние всекидневно задаваме границите на допустимото. И в мътния бульон има хора, които не могат да устоят, прекрачват грубо правилата. Така че временното групиране на едни викащи, че други са идиоти, няма да ни помогне. Всеки трябва да се намеси, да защити, да изисква, да свидетелства, да гласува. И да се опита сам да не прави това, което не иска да сторят нему.