Година без отговорност

Петър ГАЛЕВ

Докато чакаме да спасят загиващата спешна медицинска помощ, цялото здравеопазване ще рухне. Но не за друго, а защото така и не стана приоритет на управляващите. През последната година мнозинството в парламента и здравното министерство не направиха нито една стъпка към стабилизация в сектора. Държавата продължи да осигурява огромен контингент хора с половин вноска. Никой нищо не предприе срещу отказващите да плащат осигуровката си. Мнозинството от лекарите остана с мизерни заплати.

Броят на болниците във всяка паланка продължи да се увеличава все едно се откриват квартални бакалии. Уродливите клинични пътеки са си в пълна сила. Какъв резултат чакахме? И сега, вместо да гласуват спасителни мерки, депутатите правят назначения като за последно и пробутват лошо миришещи законопроекти. Не знам дават ли си сметка какво ги очаква, когато дори във водещите болници изнемогнат с лекарства, ток, вода, заплати.

Досега чуваме само приказки как всичко ще е OK. Очевидно стратегията е всеки следващ скандал и срив да размива остротата на предишния. Докато работата се добута до служебното правителство, което ще трябва да изкупи греховете за годината на безотговорността. Не че предишните години бяха  ползотворни за медицинската помощ в България. И така ще бъде, докато ние, потърпевшите, не поставим конкретни искания за спасяване на жизненоважните сектори и не извоюваме ясни писани ангажименти от желаещите да ни оглавят. А ако след това се разсеят, вече знаем маршрутите на гнева в центровете на големите градове. Гражданският натиск е политическият борд над България. Няма друго спасение.