Грипът: нищо или... всичко

Не вярвайте, когато четете и слушате по медиите, че десетки хора са починали от грип. Много повече са! И това не е новина, защото се повтаря всяка година при грипна епидемия. Разбира се, ужасяващо е, когато деца и млади активни хора си отиват преждевременно от заболяване, което смятаме за рутинно, бързопреходно, „настинка“. Вярно е, че грипът може да влезе в живота ни и да си отиде по търлъци, но – макар и сравнително рядко – влиза с взлом, разбива всичко и дори извършва убийство. При начина, по който се прави медицинската статистика у нас, никога не можем да знаем колко души всъщност са починали от грип. Затова използваме данните на по-организираните държави: на колко души население при епидемия колко жертви има. За нашата страна са между 1000 и 2000 годишно. От които в новините – естествено – попадат единични случаи. Които ни карат да изтръпваме и да чукаме на дърво... Все още не е ясно кой, кога и защо може да се окаже жертва при срещата със сезонния вирус. Проблемът е, че страхът ни прилича на суеверие и трае много кратко. През следващата есен отново не правим възможното, за да се предпазим. Нито се научаваме как да реагираме адекватно при заболяване. Не че има пълни гаранции. Факт е, че се случва и при всички възможни мерки, човек да изкара тежък усложнен грип, дори и с фатален изход. Просто такава е природата на вируса. Но е глупаво и направо непростимо да не направиш това, което зависи от теб. Не е толкова сложно. През есента – ваксина. По време на епидемия – хигиенни мерки и ограничаване на контактите. При заболяване – веднага на лекар и прием на противовирусен медикамент. Ако няма подобрение до два дни – отново преглед. Иначе и да се вайкаме от трагичните новини, свързани с грипа, ефектът е нулев.