Игра с убийства

Убийството на Силвия от столичния квартал „Люлин“ е напълно закономерно. Единствената случайност е, че точно тя е имала нещастието да се срещне в близост до жилището си с Тунджай Киров. На нейното място можеше да е всеки един от нас. И също щеше да бъде убит. Просто Тунджай така си живее. Вече има шест присъди, в които досега убийството присъстваше в съчетание с думите „опит за“ и „закана за“. Грабежите и другите „по-дребни“ престъпления няма смисъл да ги броим. И след всичко това Тунджай си е бил на свобода. За да се убеди нашето правосъдие дали от закани и опити ще премине към по-сериозни действия. И ето че той премина. Сега предлагам да опитаме дали няма да стане рецидивист – убиец или както е прието да се казва: сериен убиец. Това няма как да се разбере, ако не му се даде възможност бързо да излезе от затвора. Представете си, че се е поправил. И ако вече убие още някого, да му се даде последен шанс за свобода. Направи ли го за трети път, нека да лежи в затвора до живот. Ако този сюжет беше от филм, щеше да е в жанра на черната комедия. Но не е. Не само за детето и мъжа на Силвия. И не само за съседите в „Люлин“. А за всички. Но такава е реалността – правосъдието действа по принципа на пробата и грешката. Едно е обаче да оставиш детето да се опари на котлона, за да не пипа втори път печката, а съвсем друго да оставиш един зловещ примитив да убива, защото дългият списък с престъпленията му не ти се е видял достатъчно респектиращ. И да беше първият случай… Ставащото предизвиква не просто чувството на гняв и безсилие, то разкъсва за пореден път тънките нишки, държащи обществото извън законите на джунглата.