История без легенди

Петър ГАЛЕВ

Разправии дали по принцип археологическите обекти да се довършват с днешна дата „до покрив“, или да се оставят само зачатъците им, са напълно излишни. За съжаление ние нямаме запазени във височина стари градове, нито исторически центрове на сегашните ни селища. Въпросът е какво да се направи, за да могат учените да извличат максимална информация от старините, но и посетителите да има какво да видят. Нека да помислим как ще впечатлим преситените от заобикалящата ги в родните им страни история гърци, турци, италианци, испанци и французи.

Трудна работа! Нужен е комплексен подход, създаване на цялостни истории, които включват не само камъните на терена, но и съпътстващи музеи с филми, мултимедия, интерактивни възможности. И не на последно място адекватна околна инфраструктура с добър път, места за почивка, хранене, снимки. Който е ходил при съседите, знае за какво говоря. Хората често продават, при това успешно, легенди, а не реални случки. У нас професионалистите, които разбират от старини, и тези, от които зависи да „ги продадем“ като туристически продукт, трябва да седнат заедно и да решат кое търпи дострояване, как ще се направи (за да не станем смешни като центъра на Скопие), къде изобщо няма да се пипа.

Но всичко да си стои както е било преди 1000 или 2000 години, не е работа. Защото в този вид ще си остане интересно само за малцина просветени. Нали трябва отнякъде да идват средства, с които да се разкриват нови селища, крепости и некрополи? Друг е въпросът, че още не можем и не искаме да отлепим чуждите туристи от плажа и пистата, за да видят нещо встрани. Все пак сме колкото една човешка длан…