Избирателят като гориво

Петър ГАЛЕВ

Напук на научната физика, в България може да опровергаем невъзможността да съществува двигател без източник на енергия. Жалкото е само, че не става въпрос за нещо действително полезно, а за един неизтребим засега вид политическо животно. Всъщност въпросният психо-физически феномен съвсем не е без енергия. Горивото му са тези избиратели, които всеки път вярват, че най-сетне са намерили истинския спасител на държавата.

По правило той е понатрупал съмнителна ефирна популярност чрез журналистика тип „бюрек“, „народен трибун“ и „последна инстанция“. През това време обаче зад фасадата на безкомпромисен защитник на правдата е обслужвал съответни интереси и е напълнил няколко стабилни банкови сметки. Парите веднага привличат дежурни персони, вървящи с някаква емблема пред името си, които отдавна са се научили да те гледат в очите без да мигат и да не изпитват срам от нищо.

Те тутакси ама от сърце подкрепят поредния пишман политико-журналист, с което дават неоспорими аргументи на гневния избирател да маркира новата партийка в бюлетината. И така да задвижи безотказната верига „власт – пари – власт“, като чрез наказателния си вот накаже основно и май единствено себе си. А когато електоралната единица проумее окончателно, че е изстреляла във висините безочлива, безпринципна, лъжлива, неграмотна и вредна персона, на хоризонта винаги се задава, ама този път верният човек.

Но не си мислете, че предишният потъва безвъзвратно. Нали затова е перпетуум мобиле. То ще са трансформации, коалицийки и съглашения, само и само да се докопа за още един мандат до държавната субсидия. А след това не го мислете до девето коляно!