.jpg)
Измамени от... себе си
Първоначално изпитвах тежък гняв към телефонните измамници, които чрез красноречие и завиден артистизъм измъкваха последните пари на възрастните хора от села и махали. След години основното ми чувство при поредните новини за още и още измами стана учудване. А сега отново ме завладява гневът, но този път основно към хората, които продължават да хвърлят през балконите си пликове с пари, поискани по телефона с фантасмагорични доводи. И забележете, мястото на действието все по-често се мести към големите градове, дори и към центъра на София, а средната възраст на измамените започна да спада. Отгоре на всичко не става въпрос за скътани няколкостотин лева, а често за десетки хиляди... Извинете, но какво да мисля и как да коментирам такова поведение, години след като механизмът на телефонните измами е сред централните теми на печатни и електронни медии, на институциите, на интернет форумите, на кварталните кафенета, ако щете. Какъв човек трябва да си, как трябва да си се изолирал интелектуално и социално, та за толкова години да не си разбрал отникъде, че пари, поискани по телефона по какъвто и да е повод са стопроцентова лъжа и чиста проба кражба. Всъщност, може би е редно да го наречем извратен подарък. И ако 80-90-годишните старци от далечните места по биологични и социални причини наистина са изолирани от съвременността и лесно дават скътаните си последни левчета в отговор на изкусно поднесените им истории за инциденти, заплахи за здравето и живота на децата и внуците им, няма оправдание за хора от големите градове на активна възраст, които отказват да се държат адекватно. А съвсем друга тема е това, че голяма част от измамените живеят напълно мизерно, а се оказва, че държат значителни суми под дюшеците. Но не им и хрумва да направят с тези пари нещо реално за себе си – да поддържат здравето и дома си, да си купят дреха, да отидат някъде на почивка... Оказва се, че са си самоналожили оскъдица, която в крайна сметка ги води до това – със събраните пари да дообогатят не деца и близки, а поредните „телефонни барони“ от Павликенско... Затова ли се лишавахте бе, мили хора?!
