Къса медийна памет или…?

Един от основните пороци на днешната медийна среда у нас е късата памет дори за скорошни събития. И ако от зрителя, читателя и слушателя не се очаква да помни кой от събеседниците как се е представял в близкото минало, за журналистите и за медиите като цяло, това е задължително. Защото без контекст картината не е пълна. Всъщност, по-скоро е напълно изкривена. Помислете сами: колко пъти определени социолози например се проваляха тотално в прогнозите си преди избори. Две седмици след това има известни анализи по темата, след което същите тези „специалисти“ ги канят все едно нищо не е било и те отново тровят обществото с лъжите си. Защото нали не мислите, че просто са сбъркали от некадърност… С още по-голяма сила това важи за политически лица, които с помощта на медиите смело прелитат през годините по целия ляво-десен спектър, сменят убеждения и приказки на 180 градуса според моментния си интерес, след което отново са морални стожери и борци за поредната кауза. И няма кой да припомни елементарни факти от битието на подобни персони, натрапват ги на публиката, все едно нищо не е било и те са си целите в бяло.

Не пледирам да има забрана за каквито и да е събеседници. Но честната позиция е, когато каниш човек с богата на завои и гафове биография, да припомниш основни моменти от нея. Иначе ставаш съучастник в изкривяването на картината. Нека публиката да знае, че социологът „Х“ нито веднъж през последните години не е дал вярна прогноза, а сега отново му се дава шанс да си каже данните. Да де, но тогава възниква въпросът защо изобщо си го поканил? И на този въпрос много от медиите нямат истински отговор. Той обаче прозира много ясно – политически и/или корпоративен интерес на журналиста или медията. И ако това е допустимо за търговските медии до някаква степен, за обществените не е. А там също има „абонати“, които ни облъчват, все едно не носят белезите от потапяне до ушите в кафява и недобре миришеща субстанция.