Казанът да ни е проблемът

Колкото повече реални проблеми очакват управленско решение, толкова по-абсурдни протести ни заливат. Докато държавата се чуди или поне се опитва да ни убеди, че се труди как да подобри здравеопазването и образованието, ракиджиите излязоха на припек с искането да не им пипат казаните. Съгласен съм, че за мнозина дамаджаната е важна. Но сто пъти по-важно е да концентрираме обществената енергия върху наистина решаващите за оцеляването ни теми. Всеки някъде го стяга чепикът, но ако започнем да викаме поотделно кой от какво е недоволен, това става просто един мрънкащ масов мътен пейзаж, прекрасна среда за избуяване на корупцията, беззаконието, некомпетентността. С това първо трябва да се борим, всичко друго пряко или косвено ще се реши, ако мръднем напред в основната битка. А за алкохола работата не е само до акциза. Наскоро цяло градче пропищя и хулеше държавата за бездействие, че няколко млади мъже починаха от самоделна шльокавица, преди това и деца се отровиха. За това някой от протестиращите казва ли нещо? Или сме на принципа „моята ракия е ненадмината, при мен ментета няма“… Същото твърдят всички, на които постепенно правилата им ограничават далаверите. Таксиджиите били любезни и ама никога не надували сметките, колбасарите не слагали боклуци в каймите и т.н., и т.н. И все намират от какво да са недоволни и да блокират кръстовища. Само че ние не идваме от Джибути, тук живеем и изпитваме всичко на гърба си. Затова дайте да насочим гражданския натиск не към спестяването на левчета от часпром, а към спасяването на големите ресурси, от които зависи дали ще ни има.