Когато духът излезе...
Петър ГАЛЕВ
Независимо как в краткосрочен план ще се развие гражданският протест, за всички трябва да е ясно, че се намираме в нов етап от неписания обществен договор. Колкото и управляващите да не чуват гласовете от площадите или да им се привиждат възможности за запазване на статуквото, това няма как да стане.
Хората вече изграждат – все още виртуално, в разговори помежду си и в социалните мрежи - новите правила, по които искат България не само да съществува физически, но и да се развива духовно, морално и материално. И докато тези принципи не залегнат в реалното законодателство, едва ли ще има уталожване на енергията.
Моделът, при който партиите предлагат захаросана действителност преди изборите, а след това 4 години разпределят порции на тъмно и без особено да бъдат обезпокоявани, безвъзвратно си отиде. Народът не е съгласен да има право на оценка едва на следващите редовни избори.
Абонираните за определена политическа сила, които не се интересуват от реалните й действия и винаги гласуват за нея, стават все по-малко. Прагът на търпимост падна драстично и всяко действие на властта, за което няма легитимно и логично обяснение, ще предизвиква мощен отпор.
А той ще се разпростира върху решенията на все по-ниско равнище, когато зад тях хората разпознават корупция, незаинтересованост или откровена глупост. И с устни извинения няма да може да се минава, както нито една институция не опрощава санкцията на сбъркал гражданин, ако каже, че съжалява и няма вече да прави така.