Кого чакаме

Кампанията за парламентарните избори започна още преди гласуването за президент. С познатите до болка втръснали партийно-политико-идеологически прийоми. Само че детските филмчета на прехода „Кой е по-по-най“ и „Всичко за благото на народа“ вече не могат да приспят дори децата. С наближаването на 26 март беше включено замерването със социологически данни. В навалицата от доказано провалени и априорно оцветени агенции малкото истински професионалисти трудно си пробиват път към съзнанието на все по-недоверчивите електорални единици. Колкото американските метеоролози познаха, че на Балканите лято 2016 ще е безумно горещо, а сегашната зима – изключително мека, толкова достоверни звучат много от предизборните бомби. Но едно е сигурно – на хората им писна от имитиращи продукти в политиката. Все по-малко и даже въобще не ги интересува голямата идеология. Очакванията са за логични и справедливи решения за здравеопазването, пенсиите, тока и парното, правосъдието, защитата от външни заплахи и вътрешни квартално-селски бандити. И ако нещо глобално искат сънародниците ни, това са управляващи, готови да живеят от легалните си доходи. Това е начинът по веригата да бъде ударена корупцията. Когато най-горният не взима под масата, най-долният няма да смее да пипне. А ако посмее – законът ще го порази, но не евентуално и след години, а на момента. Който успее да убеди избирателите, че има куража да предложи изпълними мерки в областите, които всекидневно ни вълнуват, със сигурност ще върви нагоре. И още – тук подценяваме ролята на интернет или го използваме само по тролски. Да видим дали ще се намерят политици, знаещи как да убеждават хора в мрежата.