Кого храним на Задушница

Не са циганите основният проблем в отношението ни към мъртвите. От Задушница насам само дето от чешмите не тече новината как мургавите братя опоскали храната, наредена по гробовете. Дори да оставим настрана, че отрупването на могилите доста навлиза в езическите обичаи, смисълът на всичките обредни ястия е някой да ги опита и да се помоли за починалите. Т.е. много по-добре е изначално яденето да се даде на гладни хора, отколкото да се остави върху калта, за да го разнасят и препикават кучетата. Винаги съм се учудвал на хората, които гонят от „раздаването“ по време на панихиди непознатите. Сякаш с роднините си няма да се наситим на питка, жито и вино.

Проблемът обаче е много по-сериозен. Погледнете на какво приличат гробищата ни! Казвам го и с тежък укор към себе си, защото не правя изключение от общото занемаряване. Нямам време сам да се захвана с почистване, оправяне и облагородяване на вечния дом, в който един ден и аз трябва да намеря покой. Но с две ръце подкрепям да се въведе годишна такса за всеки притежател на гробни места, с която да се покриват разходите за поддържане и охрана на траурните паркове. Не е нормално еднократно да се плати „за вечни времена“ и след това никой няма ангажимента да поддържа. Да, много хора отделят пари и време, но когато е „на парче“ картинката не е приятна. Мнозина ще кажат, че не могат да понесат нови данъци и такси. Но да не забравяме, че по отношението към мъртвите се съди за степента ни на цивилизованост. Този тип грижа също трябва да е задължителна и регламентирана от държавата, както сме принудени да поддържаме колите и другите си имоти.