Коя беше столицата на Франция

Учудих се на всеобщото учудване, че две млади жени, изтипосани в най-гледаното телевизионно време, не знаеха елементарни факти, влизащи обикновено в графата „обща култура“. Оставям настрана умишлено търсения от предаването ефект - хората, които все пак знаят няколко европейски столици и това, че например думата „бягам“ е глагол, да се почувстват силно умствено надарени, горди и спокойни, сравнявайки се с тв героините. Въпросът е, че някак незабелязано критериите за обща култура драстично се промениха. Масовият клиент (както корпорациите обичат да ни определят) няма нужда да е чел много и дори нито една книга. Не му трябват и основните културни и географски познания, нито основополагащите принципи за функционирането на света и обществото. Той е спокоен, че във всеки момент може да цъкне в телефона и да провери каквото му потрябва. Да де, ама се оказва, че повечето неща, смятани някога за престижно да ги знаеш, никога не му трябват. Достатъчно е да знае номерата на последните модели от еди-кое си и как да си направи фотолифтинг, преди да качи снимка от плажа в мрежата. Огромният достъп до информация, гарантиран чрез тези няма и стотина грама устройства, си остава във вечно очакване някой да го използва. Разгледайте статистиките кой какво прави в интернет и ще се уверите, че технологиите сами по себе си не създават повече каймак в чашата на човечеството. Дано не се окаже обратното – съзнанието за леснина на всяко познание така да ни успокои, че напълно да приспим мозъците си. Разбира се, имало е и винаги ще има пет-шест процента, на които не им е старомодно да четат и да мислят. И да ровят в нета, анализирайки и съмнявайки се. На „клиента“ това не му върши работа.