Краят на палмите

Производители и търговци може още да не са разбрали, но вече настъпи сериозна потребителска промяна. Купувачът все по-често чете и пита какво има в хранителния продукт, който слага в количката. А пред сергиите на малкото пазари, предлагащи нормални храни от производители, се вият опашки като по времето на дефицита. Може би най-сетне разбрахме, че това, с което се храним, определя в огромен процент дали ще бъдем дядовци и баби още на 50, или ще сме жизнени и активни на 70.

Затова болезнено възприемаме всяка информация за поредното разминаване между етикет и реалност при хляба, сиренето, маслото, кашкавала, млякото, колбасите и всичко, преминало през някаква промишлена преработка. Сега остава държавата, след като въведе строги правила за изписване на съдържанието, да го контролира постоянно, без да чака сигнали от неправителствените организации и медиите. Иначе традиционно мнителният заради дълголетни лъжи потребител пак ще загърби родното в бакалията. Ако някой разчита, че вечно ще търсим най-ниската цена, за да купим поредната боклуко-отрова, не си е направил добре сметката.

Напротив, дори хората с по-скромен бюджет предпочитат по-малко, но качествено. Наскоро станах свидетел на шумното възмущение на възрастна дама в супермаркета, след като прочете етикета на обикновена баничка. Там се мъдреше списък от 37 (!) съставки. Жената се чудеше как традиционното за България изделие, което се прави във всеки дом от вода, брашно, сол, масло, яйца и сирене, може да се докара до смес от химикали, овкусители, консерванти и подобрители. И се зарече да не посегне отново към иначе изкусително изглеждащата закуска на добра цена…