Кръвен данък

Едно момче от Триград остана завинаги на 16 години. Пред смъртта, особено на дете, не ни остава нищо друго, освен да помълчим. Но загрижеността, страхът за живота на други момчета и момичета ме принуждава да говоря. Анализите дали невръстният шофьор се е подхлъзнал или се е хвърлил от скалата над „Дяволското гърло“ са напълно излишни. Убедеността, че е по-скоро нещастен случай може да бъде някаква утеха единствено за близките му, но едва ли. Истинският разговор в случая трябва да бъде за това защо едни родители разрешиха, допуснаха и окуражиха дете да управлява автомобил. И се стигна до наказание за тях несравнимо по-жестоко от това, предвидено в закона. Най-вероятно Кристиян е имал огромно желание да седне зад волана, чувствал се е вече голям, а баща му по различни причини не е поискал да прекърши стремежа му. И така прекърши живота му. Съпричастни към трагедията са и всички, които от месеци са знаели и виждали дете да кара кола, но нищо не са направили. Да, сега отменят празника на селото, това е приносът им. И обвиняват съдбата, лошата случайност и липсата на тротоари за предизвестената катастрофа. Презумпцията е „в закона може и да пише каква е възрастта за правоуправление, но ние не смятаме така, имаме си своя гледна точка, правилата са за другите“. Само че законите са извлечени от десетилетен и столетен опит. Понякога и в тях се срещат нелепости, но повечето норми са напълно адекватни. Незрелият човек няма нито физическите данни, нито психо-емоционалната устойчивост да управлява огромната мощ на автомобил. Нито да отговаря адекватно за своя и за чуждия живот. В това се убеждаваме постоянно, но най-често чрез жесток кръвен данък. Дано чрез загубения си живот Кристиян да спаси други свои връстници, ако техните родители, приятели, познати и съседи се сетят да ги спрат, да не ги допуснат зад волана, като знаят до какво може да доведе това. Не че няма пълнолетни убийци на пътя. Но това е тема за друг разговор. В който отново цялото общество може и трябва да участва.