Ламарината или животът

Ако някой още не е разбрал, ще го кажа направо: сред нас има хора, при това никак не са малко, за които ламарината е по-ценна от човешкия живот. Това са тези хуманоиди, които след дългите черни серии по пътищата, след десетките репортажи за смазани деца, за загинали семейства, осакатени и съсипани съдби, продължават да пилят гуми, да форсират двигатели, да изпреварват колони на косъм и изобщо да не се съобразяват с никакви правила и закони. Та точно тези персони ще се усмирят само и единствено, ако много бързо и сериозно ги удариш по най-свидното им – колата. За тях тя е самочувствието, мъжествеността, гордостта, цялостната им изява пред света. Никакви глоби и актове не ги плашат, защото у нас плащането им е разточено до плюс безкрайност. Затова изходът е конфискация на място на возилото при драстично погазване на пътните правила. Ама не можело, защото собствеността е неприкосновена. А как в някои държави може? Иначе нека публично да се примирим, че ще ни газят по тротоари, дворове и градинки и нищо не може да се направи. Видя се, че и арестът не ги спира автобабаитите. Имаше случаи на нови издевателства върху невинни пешеходци веднага след пускането на поредния примитив от килията. Той има три мозъчни гънки – за натискане на газта, за фукане пред „публиката“ и за ядене. Ако тези персони обаче се убедят, че могат да си загубят на място най-ценното - тунингован автомобил втора употреба, може да се позамислят. Повечето са бедни и духом, и левом. Ужасът да не си загубят ламаринките, за които са кътали с месеци и години, ще има спирачен ефект. Само това, никакви сълзи от майки и вдовици, нито решетки могат да ги трогнат.