Лекари с главна буква

Петър ГАЛЕВ

Никой не може да отрече, че този път здравната ни система демонстрира адекватна и навременна реакция. Огромно облекчение беше да научим, че пациентът със съмнение за ебола не е хванал зловещия вирус. Но не по-малко радостно е, че нямаше пробиви в справянето с трудната ситуация. Защото следващия път тревогата може да не се окаже фалшива. Преди всичко стана ясно, че българските медици не си позволиха да изоставят рисковия пациент въпреки потенциалната опасност за собствения им живот.

С разгарянето на световната епидемия се явиха и съмненията, че у нас никой лекар, сестра, лаборант и санитар няма да рискува себе си срещу скромната заплата. Всички се питахме кой ще се хване да преглежда, лекува и обслужва болни от „съвременната проказа“. При това без наличието на защитните средства, с които западните болници масово разполагат. Е, нито екипите на „Токуда“, нито на ВМА, нито на Института по заразни и паразитни болести нарушиха Хипократовата клетва. Нямаше истерия, хаос, нито информационен вакуум.

Това създава модел за действия и при други изпитания, които рано или късно връхлитат общественото здраве. Видяхме, че е възможно администрацията да бъде активна полезна страна, а не просто министерска шапка на системата. Стрес тестът, изпратен от случайността, доказа, че когато има висок морал и професионализъм, дори материалният недостиг може да се преодолее. Сега остава здравеопазването да използва тази добра начална скорост, за да смаже механизма, по който ни оказват медицинска помощ и във всекидневието.