Мамят ли клиентите си чуждите корпорации

И без сложни лабораторни проби е ясно, че много от продуктите у нас на големи чужди компании са с различен състав и/или качество в сравнение с предлаганото в Западна Европа. Основната причина е желанието на корпорациите да постигнат възможно най-ниската цена, която да е конкурентна в съответния пазарен сегмент. Или казано накратко – ако например захарта и ванилията биха оскъпили един вносен десерт, производителят влага изкуствен подсладител и есенция, за да можем и ние да си позволим „маркова“ стока, но да струва колкото вафлата от селския цех. Този механизъм се прилага и при редица стоки не само за хранене, но и в битовата химия, козметиката и т.н. Лошото обаче е, че целият шум и възмущение не са породени от искрена загриженост за здравето ни. Водеща отново е обидата, че „чужденците ни подценяват“ и „не ни уважават“. Защото ако е въпрос за здраве, последният ни проблем са вносните стоки. Масово консумираните по градове и села закуски, полуфабрикати, напитки и столски манджи ни носят затлъстяването, диабета, атеросклерозата и останалия букет от екстри. А баниците, дюнерите, тутманиците, пирожките и всички други от будки и капанчета са си чисто родно производство. Съдържанието им е бяло брашно, сол, набухватели, фалшиви кетчуп и майонеза, имитационни сирене, кашкавал, колбас. Ако с това осигуряваме необходимите калории за деня, световните марки не са ни виновни, че от млади сме с хипертония, гастрит и подагра. Никой не може да ни излъже, ако наблегнем на сезонни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, истинско мляко и млечни продукти, непреработено месо. Със сигурност вече има родни производители, които спряха да лъжат и имитират. А и цените на нормалните продукти станаха по-допустими. Така че имаме реален избор. А шоколадовият десерт, дори и да е същият като в Париж, едва ли става по-полезен.