Мамини детенца

Разбрахте ли сега, защо бяха прави надзирателите в затворите да протестират месеци наред за пари?

Ами това са едни добри по душа и характер хора, които на мравката път сторват, а държавата не ги оценява. Повечето от тях сигурно са се колебали дали да направят кариера в кордебалета на операта или да служат на обществото, като охраняват осъдените престъпници. Ама как да ги охраняват, като по някое време им става мъчно, че те са ограничени, нямат пълната свобода. И надзирателите - тези добри хора - им я дават. На първо място в самия затвор: срещу парички им позволяват всичко - телефони, телевизори, хубава храна, момичета... А когато това се окаже недостатъчно, им позволяват да си внесат по някой пистолет, за да се чувстват по-уверени. И без това самочувствието им е смачкано от тежките присъди. Е, вярно, осъдените са понарязали този-онзи на парчета, поограбили са разни хора, понабили са други, ама хора сме, все пак.

А когато тези мили убийци излязоха посред бял ден през парадния вход на Централния софийски затвор (вижте колко достолепно звучи!), чистачката ги подгонила с метлата. Предполагам, защото са направили стъпки на прясно измития коридор... А надзирателите веднага са съобразили, че няма как да стрелят, за да не пострадаме ние, другите им мили хора, освен самите мили престъпници.

Затова с две ръце гласувам спешно да им вдигнат още заплатите. Защото банкнотите, които са взели, за да гарантират луксозен живот на осъдените зад решетките, ще свършат много бързо. Народът го е казал - броени пари, бързо заминават...

Жалко само, че въпросните надзиратели не са избрали кордебалета. Колкото са чувствителни по душа, представям си как биха пресъздали класическите сценични образи.