Мързелът подкрепи хаоса

Не успях да изпадна в потрес от „всенародната трагедия“ в зала „Арена Армеец“. Сандвичите за членовете на секционните комисии били с тънка шунка, нямало цигари, развихрила се невиждана заболеваемост. Сякаш тези, които са се хванали с въпросната работа, не са гледали следизборни репортажи от предишни години със същото безкрайно висене, хаос и тълпи, независимо дали са в зала „Универсиада“ или другаде. Нека все пак да не се държим като преживяващи последиците от тежко природно бедствие или чумна епидемия. Никой не отрича неразбориите на ЦИК, РИК и други отговорни по темата абревиатури. Но ако някой е тръгнал да се включи в изборна комисия с идеята да вземе за малко работа малко пари, не е такъв случаят. Истинската трагедия е охлювската скорост, с която се движат реалните полезни промени в областта на гласуването. Като се започне от безумната забрана за обявяване на резултатите от екзит пол в изборния ден, която изцяло и напълно се заобикаля, мине се през свенливи репортажи „за какво гласувахте“, все едно не можем да се досетим, че председателят на една партия е гласувал за нея, и се стигне до най-важното – общественото безразличие към възможността да имаме някаква пряка демокрация. Ясно е, че политиците много-много не искат референдуми. Но ние направихме ли каквото зависи от нас да си ги извоюваме? Или предпочитаме да пищим, че не са ни нахранили и настанили добре в нощта на вота. Е, следващия път ще нахранят комисиите и ще организират „проветриви кошарки“ за пушене. И няма да има телевизионни драми. Но пак ще се купуват гласове, милиони сънародници по света няма да могат да гласуват през интернет, защото ни е домързяло да участваме в референдума.