Мислете какво излиза от устата

След като се наядохме, напихме, напазарувахме, не е зле да помислим какъв всъщност е смисълът на т.нар. „празници“. Казвам „така наречените“ не защото наистина не са празници, а защото все по-често използваме този израз, както и други евфемизми*, за да не кажем християнското „Рождество Христово“ или „Възкресение Христово“. Това е отделна и по-дълга тема, но няма как да се сърдим на хората за изразите им, след като на сградата на президента на републиката също пише за „Коледа“, а не за Рождество... Въпросът не е просто лингвистичен. Безличното „празниците“ отпраща към нещо „празно“, безделно, макар и да се опитваме да го напълним с покупки, трапези, пиене и безпределна веселба. Не е лошо, но да не е само това! Е, да, тук-там се организират някакви благотворителни събития. Но всички отдавна сме наясно, че никакви кампании и единични жестове не могат да заменят постоянното, всекидневното чувство на съпричастност един към друг, на ангажираност към проблемите на околните и изобщо всичко, за което този, чието Рождество празнуваме, говори в свидетелствата на евангелистите. И понеже може да ни се стори трудно да се променим към по-добро, най-лесната първа стъпка е въздържането от грубост, обида, лъжа в отношението към другите. Не струва пари, не е необходимо време! Нужна е само малко мисъл и да преброим до три, преди да охулим ближния. За съжаление на съвременния градски площад, т.е. в социалните мрежи и във форумите в интернет, преобладава анонимният негативизъм, който ни е хванал яко за гушите. Но когато говорим на децата просто за „празниците“, няма нищо, което да ги провокира към размисъл по духовни теми. Кажете им какво и защо всъщност празнуваме. Нека емоцията им не се изчерпва със списък от подаръци, които им омръзват на следващия ден... Честито Рождество Христово и весело посрещане на Нова година!

---

*Евфемизъм: дума или фраза, чрез която се избягва друга дума, която за слушателя или читателя би прозвучала обезпокоително, раздразнително или обидно