Моята ваксина

През всички дни на карантината това, което запази психологическия ми комфорт, беше мисълта, че един ден отново ще мога да отида в Софийската опера. А излъчванията на знакови постановки в интернет направиха тази надежда по-реалистична. Разбира се, нищо не може да замени изкуството на живо. Но дори от екрана оперните и балетните спектакли ми носеха чувството за нормалност и стабилност, бяха ми силна опора в един разпадащ се по невъобразим начин свят. Нищо друго не ми е липсвало по време на принудителната изолация така, както срещите с любимите състави – оркестъра, солистите, примите и премиерите, кордебалета, хора. За мен животът започна да възвръща нормалността си в момента, в който Операта обяви, че отново ни кани на спектаклите си. Няма да пропусна! Музиката и танцът са по-силни от вирусите, дори в буквалния смисъл. Отдавна науката е доказала, че истинската музика, непреходната красота, поддържа и лекува не само духа, но и тялото. Сега имах възможността да се уверя лично, че е така. Неслучайно всички световни оперни театри отвориха архива си и ни го предоставиха през екраните. Милиони хора оцениха какво е за живота ни изкуството. Дори още по-болезнено осъзнахме, че без него сме живи физиологично, но не и духовно. А сравнението между излъчените наши и световните спектакли, което можахме да направим, определено ни дава повод за гордост. Качеството на Националната опера е напълно равностойно на най-високите образци. Сега е моментът да видите постановките и на живо. Никога не трябва да пропускаме, защото не се знае кога ще ни се наложи да се лишим от това удоволствие по някаква немислима принуда, както стана с тази пандемия. Но сега светът вече е сглобен. Операта отваря врати!