.jpg)
Напълнихме торбите, а душите…?
Имам предложение! Тези дни, като гледах трескавата подготовка на елхи и гирлянди по магазини, офиси и улици, си дадох сметка, че поставянето на украсите все повече се отдалечава от самия празник, за който са предназначени. Отдалечава се в прекия и в преносния смисъл на думата. Затова си мисля дали не е добре да разделим годината на две равни части от по шест месеца. В едната половина да стои Коледната гиздосия, а в другата – Великденската. Така ще се постигнат много важни цели: празничното настроение ще е постоянно, страстта за пазаруване няма да угасва 365 дни, а основният ефект е, че най-лесно ще забравим какво всъщност празнуваме… Разбира се, че в ХХI в. не можем и не трябва да бъдем аскети и да се отказваме от материалните неща. Но не отива ли махалото в другата крайност? Идва ли времето, когато ще питаме децата какво е Коледа, а те ще отговарят, че тогава са в почивка и получават подаръци. Струва си все пак да положим усилия в семейството и да говорим за духовната същност и смисъл на Рождеството и Възкресението Христово. Това няма да ни попречи на черните петъци, новите електронни джаджи и последния писък на модата дрехи и аксесоари. Ако обаче останем само и единствено с тях, за какви празници изобщо говорим?
