Обица на ухото

Петър ГАЛЕВ

Мантрата, че протестите в България са платени или с неясна цел, се провали. За всеки обективен наблюдател, включително за чуждите политици и коментатори е ясно, че събудилото се гражданство се обяви с мирното си упорито присъствие срещу подлото задкулисие, обсебващо държавата като бащиния.  Енергията и масовостта на протеста неутрализира опитите той да бъде компрометиран по изпитан шаблон – чрез специално внедрени провокатори.

Те биват бързо игнорирани поради видимата физиономична и поведенческа отлика. Мафията няма цвят и народност. Затова плакатите и лозунгите правят разлика между хилядите почтени и трудолюбиви наши съграждани мюсюлмани и върхушката, злоупотребяваща с доверието и чувствата им. Площадът дава отпор на още едно изпитано оръжие за разделение - на София и провинция.

Налагано във времената, когато имаше жителство, а в столицата можеше по-лесно да се купят банани, днес то е наистина абсурдно. Битката е една – обикновените хора срещу самозабравилата се олигархия. Заради нея „средната” класа трудно свързва двата края, бедните стават още по-бедни, а пенсионерите направо мизерстват. Но нека не съдим милите леля и чичо, които трудно схващат това, живеейки с идеализирана представа за миналото.

Опасно е и залитането всички да бъдат предварително и по принцип наречени маскари. Тогава наистина ще затънем в години на безпътица. Трябва да е ясно, че всеки, поел властта след честни избори, ще получи шанс да води държавата. Но при първата проява на безпардонност, клиентелизъм и мафиотски игри ще бъде изтикан от управлението, без народът да го чака 4 години.

 

Сподели във Facebook