Очакване за нормалност

Петър ГАЛЕВ

Освен традиционните чисто човешки пожелания за здраве, обич и късмет, които съпътстват всеки празник, ние, българите, трябва да си пожелаем и още нещо. Гражданска активност и искрена съпричастност към обществените процеси в страната ни. Няма как животът на всеки от нас да се промени в положителна посока просто като се грижим само за собствения си двор. Да, много е важно всеки да прави максимално добре това, с което си изкарва хляба.

В подредените държави с традиции това може и да е достатъчно за личния и за общия просперитет. Но очевидно ние тепърва ще подреждаме страната си. Мъчно ни е, че повтаряме първи клас след повече от 25 години демокрация, но това са реалностите. Предстои отново да се изграждат модерно и ефективно правосъдие, здравеопазване, образование, социална система. Не можем да си позволим нов провал. Затова няма как да не участваме в този процес и да очакваме, че някой друг ще свърши работата вместо нас.

Затова нека да си пожелаем всяко мрънкане, мърморене и хленчене да бъдат заменени от мисъл и действия, чрез които да прибавим дори и само един грам в градежа на България. Всеки може да го направи по различен начин и според собствените си възможности и сили. Това не е обречена кауза, доказа го новата вълна от граждански инициативи и протести. Когато повече хора се обединим в усилията за запазване на природата ни, за противодействие на корупцията, за реален контрол над решенията на властта, а и за по-човечно отношение помежду ни, няма как после да не откъснем сладък плод.