Очаквания към министъра на културата

Тези дни живеем с коментарите за състава на очакваното правителство и неговите основни приоритети. И понеже културата по традиция не е сред широко обсъжданите в обществото теми, ще си позволя да споделя своите очаквания към министъра на културата, който и да е той. През последните години не разбрах дали министрите в кабинета на бул. „Александър Стамболийски“ 17 осъзнават, че в България има културна институция на световно ниво и това е Софийската опера и балет. По-скоро не бяха осъзнали, защото по нищо не пролича съпричастност, да не говорим за подпомагане на дейността на най-престижния ни театър. Да, операта получи това, което и всички останали културни институции в пандемията, но не видяхме министерска стратегия как държавата ще съдейства постигнатото от Националната опера през последните над 10 години да бъде затвърдено, продължено и доразвито. По-скоро наблюдавахме една традиционна уравниловка, а по отношение на дотацията – и подценяване на огромните усилия на всички творчески колективи на Софийската опера и балет. Защото едва ли има по-скъпо, не само в преносния смисъл, изкуство от качествените оперни и балетни постановки. Които у нас се дотират процентно по-ниско от някой регионален театър, при цялото ми уважение към работата на трупите в цялата страна. И така, очаквам новият министър да е запознат каква духовна принадена стойност носи на България Националната опера и тя да получи реална подкрепа за дейността си. Както получава възторг от публиката от страната и от целия свят.

Като начало може да се започне с предаване на всички помещения в сградата на „Врабча“ 1 на самия театър, защото там в момента са настанени различни външни администрации, нямащи нищо общо с изкуството. А прочутата ни опера няма музей, няма сувенирен магазин, няма достатъчно стаи за артистите.

Очаквам и държавна политика за налагане на операта ни по света, както и увеличаване на субсидията, за да може театърът да остане на най-високо равнище.