Пак ли „София и провинция“?

Тези дни прочетох гневен коментар от една дама от Бургас, в който тя описва как в нейните очи изглеждат софиянците, когато отидат на морето. Накратко - нахални, прости, груби, шумни, с неоправдано самочувствие, само защото са от столицата. Наистина ли, драга госпожо, можете да сложите десетки хиляди хора под общ знаменател? Не остана ли това разделение в миналото и не е ли доста инфантилно да определяме хората според мястото, което актуално обитават. Неслучайно казвам „обитават“, защото със сигурност голяма част от курортистите тип „Бай Ганьо“, които са причина за възмущението във въпросния коментар, всъщност са от новите „софиянци“. Поколението, което след отпадане на жителството възприе като голяма победа да зареже родния си град и да дойде в панелните квартали на София. Както се казва, пази Боже сляпо да прогледа! Но да не попадна и аз в клопката на идиотския спор „София – провинция“. Веднага трябва да уточня, че и сред старите софиянци мнозина са от тези, които нито веднъж не са влезли в операта и в столичните театри, не са пристъпили в музей, не знаят какво е „Зала България“, не са отишли до Черни връх. А всъщност, ако има някаква добавена стойност животът в София, извън възможностите на пазара на труда, това са именно софийските културни перли, Витоша, зелените пространства на града. Неистовото желание да се живее в София през социализма се градеше основно на потребителските мераци. Тук беше ЦУМ, имаше по-често банани, във „Валентините“ пускаха разни модни парцалки, които ги нямаше в местния ГУМ… Днес, слава Богу, няма такъв мотив. Затова, драги сънародници, помислете идва ли ви се наистина да живеете в София. А ако дойдете, след това, при посещение по родните ви места, не ни излагайте „пред чужденците“, ако обичате.