Палми в... чинията

Петър ГАЛЕВ

И без лупа се вижда, че проблемите на нашите морски курорти са повече от плюсовете. Предлагащите туристически услуги изтъкват природните дадености и ниските цени. По това спор няма! Но естествените красоти на терена често са скрити или унищожени от гигантомански и често уродливи постройки до и на самия пясък.

А ниската цена се постига с почти илюзионистки похвати. Вездесъщият ол инклузив пълни окото с разнообразни и изобилни плата, но всъщност стомахът се засища с възможно най-долнокачествените имитиращи продукти като кебапчета за 9 стотинки бройката на едро и „сирене” и „кашкавал”, от които палмовото масло капе по пода. За алкохола да не говорим...

Прибавете компромисите с подбора на персонала в хотелите, за да се наемат хора, готови на най-ниските заплати, както и липсата на единно поддържане на общите площи в повечето курорти, и ще стане ясно за сметка на какво са примамливите цени. Цялостното впечатление е за хаос, работа на парче, шумотевица и акцент върху първичните страсти.

Затова все повече сънародници отиват на същите километри, но в Гърция или малко по-далече – в Италия. Не че там морето е по-хубаво. Просто средата е по-човешка, няма го този бетон, това усещане, че някой иска да те издои на всяка крачка за чадър, за паркинг и за каквото и да е.

А дори на сергия да си купиш хляб и сирене – хлябът ще е хляб, а сиренето – сирене. За това става въпрос. И вместо да се обиждат нашите туристтрегери, нека се опитат да променят нещата, доколкото бетонът вече позволява. И не е вярно, че децибелите и чалгата са отстъпили място на приятните звуци. Дано поне това да стане другия сезон. 

Сподели във Facebook