Празникът като душевна празнота
Петър ГАЛЕВ
Няма лошо празничният календар на страната ни да се разширява с нови поводи за събиране на семейства, роднини и приятели. Но все пак празниците трябва да са изпълнени и с някакъв духовен смисъл, да ни извеждат от рутината на всекидневието и да ни припомнят, че не за единия хляб живеем... А май се получава нещо друго. Година след година празненствата все повече се свързват с един търговски щурм, потребителска превъзбуда и нещо като панаир на суетата (дано Уилям Текери да не ми се обиди). В последния ден на октомври попитах една маскирана млада госпожица защо е в особено облекло, а тя се зачуди не зная ли Хелоуин.
Знам го, казах, а вие знаете ли какво всъщност се празнува? Амии, преобличаме се в интересни костюми, това е маскарад. Е, не че е лошо да се забавляваме, но все пак този празник е започнал като почит към всички християнски светци. Няма да се учудя, ако след време Кол-еда се свързва просто с кол-ене на прасета, а Великден с факта, че е супер велико да почиваме няколко дни. Мисля си дали не е добре да наричаме поне нашите изконни празници с пълните им наименования, та децата от малки да знаят Рождество и Възкресение Христово. Така могат и да попитат кой е Христос и защо е възкръснал, а нашето обяснение може пък да насочи мислите им към нещо по-различно от простото очакване на поредния лъскав подарък или изяждането на дузина шоколадови яйца. Всъщност напълно човешко е да искаме почивка, разпускане и развлечение, но нека дните с червено в календара да не се изчерпват само с това!